Калиманци

През XIX век Калиманци е чисто българско и се числи към Мелнишката кааза на Османската империя . Църквата „ Свети Никола “ е построена в 1845 година. В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Калиманци (Kalimantsi) е посочено като село със 124 домакинства и 410 жители българи .

През 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година, селото е населявано от 610 жители, всички българи-християни.

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година християнското население на селото (Kalimantzi) се състои от 480 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 42 ученика.

Населението на село Калиманци е 214 души.

Георги Казепов (1880 – 1923), български революционер Иван Артъков, български учител и деец на ВМОРО, завършил Солунската българска гимназия Илия Даскалов (1866 – 1922), български революционер Илия Костадинов (1880 – 1923), български революционер Костадин Попстоянов (Костадин Калиманцалията) (около 1836 – 1900), български учител и участник в църковно-националните борби

Георги Спанчовалията (? – 1903), български революционер

Любомир Г. Казепов, български общественик, председател на Серско-Драмската секция на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ в София към 1974 година

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.