Корница
Област: Благоевград
История
От османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в Корница са живели 99 немюсюлмански домакинства и 4 вдовици. Селото се споменава и в османски регистър за доганджиите в Румелия от 1482 година. От Корница ( Корниче ) са регистрирани 2 домакинства с доход 260 акчета . В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Корница ( Корниче ) е посочено като село, в което живеят 13 немюсюлмански семейства.
В XIX век Корница е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Корница ( Cornitsa ) е посочено като село с 90 домакинства и 210 жители помаци . Според Стефан Веркович („ Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи “) към края на XIX век Корница има мюсюлманско мъжко население 312 души, което живее в 90 къщи.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година Корница е българо-мохамеданско селище. В него живеят 680 българи - мохамедани в 90 къщи.
Към 1 декември 1912 година жителите на селото, в което има 250 мюсюлмански семейства, са насилствено покръстени от български паравоенни части и БПЦ .
В 1930 година в селото българите християни бежанци от Егейска Македония, заселени в Корница, построяват църквата „ Свети Димитър “.
След принудителното сменяне на имената на помаците в началото на 1970-те в Гоцеделчевско , незасегнати от Възродителния процес остават само селата Корница, Брезница и Лъжница , обособени на десния бряг на Места . Жителите им решават да се обявят за турци, надявайки се по този начин да избегнат преименуванията, засягащи до този момент само помаците, и координират действията си, подговяйки се за съпротива в случай на намеса на властите. През зимата на 1972 – 1973 година голяма част от жителите на трите села се събират непрекъснато в центъра на Корница, където българското знаме е заменено с турско, а децата спират да посещават училище.
Местните структури на Българската комунистическа партия правят опити да създадат ядро от свои поддръжници в общността, но не постигат успех и решават да използват сила. Селото е превзето на сутринта на 28 март 1973 година, като акцията се ръководи от генерала от Държавна сигурност Петър Стоянов , като трима души са убити, много от местните жители са бити и измъчвани, десетки са арестувани и изселени, а 11 души получават присъди.
В XIX век Корница е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Корница ( Cornitsa ) е посочено като село с 90 домакинства и 210 жители помаци . Според Стефан Веркович („ Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи “) към края на XIX век Корница има мюсюлманско мъжко население 312 души, което живее в 90 къщи.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година Корница е българо-мохамеданско селище. В него живеят 680 българи - мохамедани в 90 къщи.
Към 1 декември 1912 година жителите на селото, в което има 250 мюсюлмански семейства, са насилствено покръстени от български паравоенни части и БПЦ .
В 1930 година в селото българите християни бежанци от Егейска Македония, заселени в Корница, построяват църквата „ Свети Димитър “.
След принудителното сменяне на имената на помаците в началото на 1970-те в Гоцеделчевско , незасегнати от Възродителния процес остават само селата Корница, Брезница и Лъжница , обособени на десния бряг на Места . Жителите им решават да се обявят за турци, надявайки се по този начин да избегнат преименуванията, засягащи до този момент само помаците, и координират действията си, подговяйки се за съпротива в случай на намеса на властите. През зимата на 1972 – 1973 година голяма част от жителите на трите села се събират непрекъснато в центъра на Корница, където българското знаме е заменено с турско, а децата спират да посещават училище.
Местните структури на Българската комунистическа партия правят опити да създадат ядро от свои поддръжници в общността, но не постигат успех и решават да използват сила. Селото е превзето на сутринта на 28 март 1973 година, като акцията се ръководи от генерала от Държавна сигурност Петър Стоянов , като трима души са убити, много от местните жители са бити и измъчвани, десетки са арестувани и изселени, а 11 души получават присъди.
География
Село Корница се намира в планински район – в подножието на Пирин планина. Отличава се с красивата си природа .
Най-близкият град в околността е Гоце Делчев , на около 12 километра.
Най-близкият град в околността е Гоце Делчев , на около 12 километра.
Събития
Всяка година на 28 март се провежда събор в памет на убитите по време на Възродителния процес в началото на 1973 г. В тяхна чест в центъра на Корница е издигнат и паметник.
Личности
Зейнеп Ибрахимова Келеш (Зейнеп Зафер) Байрям Гетов Аруш Хаджи – народен представител в VII велико народно събрание от листата на ДПС ; Убити по време на Възродителния процес през март 1973 година: Хюсеин Караалилов Мохарем Барганов Салих Амидеин Тефик Хаджиев Исмаил Кальоров
Хюсеин Караалилов Мохарем Барганов Салих Амидеин Тефик Хаджиев Исмаил Кальоров
Хюсеин Караалилов Мохарем Барганов Салих Амидеин Тефик Хаджиев Исмаил Кальоров
Категории / Тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
