Пирин
Област: Благоевград
История
През XIV век село Пирин е епископски център, споменат с името Ферем в Простагмата на Стефан Душан до кефалията Райко от 1345 година.
Село Пирин е един от големите центрове на средновековната черна металургия в Мървашко. В землището му е имало 11 пещи ( пехци ) и 5 самокова . Последният самоков просъществувал до 1896 година. В селото са работели около 30 ковачници (кузни) за подкови, клинци, пирони, земеделски сечива и други. Получени произведения се разнасяли главно по пазарите в Сярско .
През XIX век село Пирин е едно от големите планински села в Демирхисарската каза . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, в село Пирин са отбелязани 120 домакинства с 410 жители българи . Църквата „ Свети Никола “ е от 1885 година.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия .
Към 1900 година според изследванията на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) селото наброява 1295 жители, от които 1250 българи и 45 власи .
По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година в района на селото се водят няколко сражения между въстанически формирования и турски военни части. На 1 септември 1903 година край Пирин се провежда сражение между обединени чети на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация с османски войски по време на Илинденско-Преображенското въстание . За станалите сражения ценни сведения оставя свещеник Апостол Попов .
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година християнското население на село Пирин се състои от 1280 българи екзархисти. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 38 ученици.
При избухването на Балканската война през 1912 година 8 души от село Пирин са доброволци в Македоно-одринското опълчение .
Оттук е минал Яне Сандански с коня си, преди да бъде причакан в засада няколко километра по-нагоре по пътя за Неврокоп , където днес има паметна плоча. Местните жители разказват как конят ровел с копита земята и пръхтял недоволно сутринта, преди Яне да тръгне на път за важна среща в града. После, след като стопанинът му бил застрелян, никой не могъл да го хване. Той се върнал обратно в дома на сестрата на Яне.
Село Пирин е един от големите центрове на средновековната черна металургия в Мървашко. В землището му е имало 11 пещи ( пехци ) и 5 самокова . Последният самоков просъществувал до 1896 година. В селото са работели около 30 ковачници (кузни) за подкови, клинци, пирони, земеделски сечива и други. Получени произведения се разнасяли главно по пазарите в Сярско .
През XIX век село Пирин е едно от големите планински села в Демирхисарската каза . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, в село Пирин са отбелязани 120 домакинства с 410 жители българи . Църквата „ Свети Никола “ е от 1885 година.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия .
Към 1900 година според изследванията на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) селото наброява 1295 жители, от които 1250 българи и 45 власи .
По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година в района на селото се водят няколко сражения между въстанически формирования и турски военни части. На 1 септември 1903 година край Пирин се провежда сражение между обединени чети на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация с османски войски по време на Илинденско-Преображенското въстание . За станалите сражения ценни сведения оставя свещеник Апостол Попов .
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година християнското население на село Пирин се състои от 1280 българи екзархисти. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 38 ученици.
При избухването на Балканската война през 1912 година 8 души от село Пирин са доброволци в Македоно-одринското опълчение .
Оттук е минал Яне Сандански с коня си, преди да бъде причакан в засада няколко километра по-нагоре по пътя за Неврокоп , където днес има паметна плоча. Местните жители разказват как конят ровел с копита земята и пръхтял недоволно сутринта, преди Яне да тръгне на път за важна среща в града. После, след като стопанинът му бил застрелян, никой не могъл да го хване. Той се върнал обратно в дома на сестрата на Яне.
География
Село Пирин се намира в планински район, на границата между Среден и Южен Пирин . Разположено е в историко-географската област Мървашко в живописна местност до течението на река Пиринска Бистрица . До селото се стига по 2 километрова отбивка от главния път, свързващ град Гоце Делчев с долината на Струма и ГКПП Кулата . От селото води третокласен път за хижите Малина и Пирин .
Личности
Любимка, Неда, Митра Бисерови , българско вокално трио Неделчо Иванов Тагарев (1880 - след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в 3-та рота на 5-а одринска дружина ; сражава се при Мерхамли , Шаркьой , Султантепе ; носител на орден „ За храброст “ IV степен; на 4 март 1943 година като жител на София подава молба за българска народна пенсия , която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България
Тодор Тагарев (р. 1960), български военен, по произход от Пирин
Тодор Тагарев (р. 1960), български военен, по произход от Пирин
Друго
Тук през 1999 година е сниман филмът „ Писмо до Америка “ с режисьор Иглика Трифонова .
Категории / Тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
