Епископска Базилика - Сандански

Археологът Владимир Петков през 1989 година открива обект "Епископска базилика" в хода на спасителни разкопки. Освен самата базилика, са разкрити още кръщелня (баптистерий), вътрешен двор и други постройки, свързани с религиозния живот и обреди през V–VI век, в периода на ранното християнство. Комплексът се центрира около впечатляваща трикорабна базилика, известна със своя монументален облик, вътрешна архитектура и богати подови мозайки и стенописи. Конструкцията на базиликата е еднопсидна, с апсида, вписана в правоъгълна форма и ориентирана в източно-западна посока. Изградена е от речни камъни, редуващи се с хоризонтални пояси от тухли, на брой от три до пет реда – техника, позната като „опус микстум“ или смесен строеж, характерен за късноримската епоха. Централното пространство (наос) се състои от главен кораб и два странични, разделени от колони, изработени в римо-коринтски стил. Колоните, заедно с базите и капителите, са достигали впечатляваща височина от 5 метра, която все още се възприема днес. Страничните стени са били високи до 11 метра, а централният покрив е достигал приблизително 15–16 метра. В мраморната подова настилка е запазен уникален за античния град под днешния Сандански обект – амвонът, като е запазено първото стъпало и следите от оловни спойки за парапетни колонки. Презвитерият, отделен от главния кораб с рядка канцелна преграда, украсена с евангелски сцени, е имал мозайки в стил „опус сектиле“. Базиликата е функционирала не само като църква, но и като епископска резиденция, откъдето се е осъществявало реалното управление на града и района в долината на Средна Струма.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви