Българско знаме

Симитли

Област: Благоевград

Население: 6852 души (15 март 2024 г.) 188 души/km²

Площ: 36,366 km²

Надморска височина: 323 m

Пощ. код: 2730

Тел. код: 0748

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 66460

Описание

География

Град Симитли е разположен на 16 km южно от областния център Благоевград , на 50 km северно от град Сандански , на 66 km от Петрич и на 116 km от столицата София . Намира се в Симитлийската котловина в полите на планините Рила , Пирин и Влахина . Река Струма го разделя на две части – същинския град Симитли и квартал Ораново . Тук Струма приема Градевската река . От изток е заграден от западните склонове на Рила и Пирин, а от запад – от Влахина. На 25 km от град Симитли във Влахина планина се намира скалният феномен Коматински скали .

История

Симитли е старо селище и средище на редица села от едноименната котловина. Два са факторите за развитието на селището: Единият е наличието на двадесет минерални извора с температура от 56 до 60 °C, с общ дебит 720 l/min. В миналото водата се е използвала за битови нужди, но от 30 години на миналия век насам изворите са каптирани за новопостроената баня и за отопление на оранжерии. Другият важен фактор е ключовото географско положение , което селището заема между долините на реките Струма и Места .

Симитли за първи път се споменава през XV век като село Баня , a през XVI век като Симитлу . Според някои краеведи името на града произлиза от бялото хлебче симид , за други обаче наименованието идва от средищното местоположение на селището, а именно Симен , което значи център .

През XIX век Симитли е село със смесено население, числящо се към Горноджумайската кааза .

В 1891 година Георги Стрезов пише за Симитли:

Ураново, село 4 часа далеч от града. Селянете са земледелци; правят хубаво вино и пипер. Църква, в която се чете славенски. 200 къщи българе.

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) населението на село Симитлий брои общо 820 души, от които 780 българи мохамедани и 40 цигани , а в по-късно присъединения към Симитли Симитлийски чифлик има 135 жители, всички българи мохамедани.

По време на Балканската война близо до селото се води бой между Седма пехотна рилска дивизия и османски войски. След Междусъюзническата война в 1913 година Симитли остава в България. Мюсюлманското му население се изселва изцяло и според Димитър Гаджанов към 1916 година селото е в руини. След войните тук се заселват много македонски българи бежанци, както и жители от околните села Сухострел , Докатичево , Тросково , Градево и други. В миналото Симитли изнасял дървен материал от Рила и Пирин . Към 1934 година Симитли и Ораново заедно са имали около 2200 жители, през 1946 година достигат 2918 жители, през 1992 година – 7466 жители, през 1997 година – 7684 жители.

Църквата „ Рождество Богородично “ е построена в 1923 година.

В 1943 година името Симитли е заменено от Изворите , но в 1945 година е възстановено. В 1964 година Симитли е обявено за селище от градски тип. На следната 1965 година е присъединено Ораново, а на 29 август 1969 година Симитли става град.

Известни личности

Сред известните симитлийци са революционерът Яне Маламов (1865 – 1925), математикът Юлиан Ревалски (р. 1956) и артистът Николай Кимчев (р. 1952). От Симитли е и българската шампионка по вдигане на тежести Гергана Кирилова .

Празници и събития

На 8 септември ( Малка Богородица ) се провежда традиционен събор , на който се изявяват самодейни състави от общината.

През месец януари се провежда традиционен кукерски фестивал.