Ахтопол

Област: Бургас

Население: 1243 души (15 март 2024 г.) 43,3 души/km²

Площ: 28,704 km²

Надморска височина: 0 m

Пощ. код: 8280

Тел. код: 0590

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 00878

Описание

География

Град Ахтопол се намира на около 60 km югоизточно от центъра на областния град Бургас , около 11 km югоизточно от общинския център Царево и около 15 km север-северозападно от най-южното българско населено място край Черно море – село Резово , край което минава държавната граница с Република Турция .

Градът е разположен на скалист полуостров между нос Ахтопол и нос Свети Яни, по абразионна тераса . На запад (непосредствено до града) достигат разклоненията на странджанския рид Босна с най-висок връх Папия (501,4 m). На около 4 km на юг. близо до село Синеморец , е устието на река Велека . Надморската височина в града при църквата „Свето Успение Богородично“ (срещу пристанището) е около 10 m, на югозапад нараства до около 30 – 35 m.

Климатът е континентално-средиземноморски със силно черноморско климатично влияние (мека зима – най-меката зима в България, горещо лято, ранна пролет и дълга топла есен). Ахтопол има влажен субтропичен климат ( Климатичната класификация на Кьопен ) граничи със средиземноморски климат с ограничен континентален ефект.

Почвите в землището са предимно канеленовидни лесивирани.

През Ахтопол минава третокласният републикански път III-9901 , който води на северозапад през село Варвара до връзка при град Царево с второкласния републикански път II-99 и по него – към Бургас, а на югоизток през село Синеморец води до село Резово, където свършва.

Землището на град Ахтопол граничи със землищата на: село Синеморец на юг; село Бродилово на запад; село Варвара на северозапад.

Ахтопол е морски курорт с: хотели; ваканционни селища и бунгала (предимно в местността „Коросиата“, западно от града); ресторанти; увеселителни заведения; къмпинги. Плажната ивица край местността „Коросиата“, наричана Централен плаж на Ахтопол, е със ситен пясък и дюни , широка, с дължина в землището на Ахтопол около 1400 m, а заедно с плажната ивица, продължаваща на северозапад в землището на село Варвара (морски плаж „Къмпинг Делфин“ – поземлен имот с кадастрален идентификатор 10094.36.4 ) – общо около 2 km. Крайбрежното морско дъно е плитководно.

Освен Централния плаж, в землището на Ахтопол има още поредица малки плажове: край града са „Фара“, „Ненаименован 1“, „Естрада“, „Бабешки плаж“, „Лазур“, „Свети Яни“, а на югоизток от града – „Айроди Север“, „Айроди“, плажове „Ахтото“, „Ахтос“, „Ненаименован 2“, „Велека устие“.

Градът е в териториалния обхват на Природен парк „Странджа“ .

История

На мястото на днешния град Ахтопол са съществували селища още от новокаменната епоха , а през желязната епоха районът е населяван от тракийското племе тини . Като град Ахтопол е основан около 430 г. пр.н.е. от гръцки колонисти от Атина , като се предполага, че основаването му има връзка с действията на Перикъл в черноморските области. Градът се превръща в търговско средище, като в него се секат монети. След варварските нашествия от V – VII век градът е възстановен от византийския военачалник Агатон, който го нарича Агатопол .

През Средновековието Агатопол на няколко пъти е включван в територията на България. Надпис на хан Крум от 812 г. съобщава за завладяването му, по-късно е превзет от цар Тодор Светослав през 1304 г. Около 1389 г., двадесет години след превземането на Одрин от османците , одринската митрополия премества седалището си в Агатопол. За първи път Ахтопол пада под ударите на османските нашественици през 1396 г., когато е завладян заедно със Созопол и Мидия. През 1403 година султан Сюлейман Челеби го връща на Византия, наред с градовете от Босфора до Варна. Окончателното падане на града под османско управление става през пролетта на 1453 г., заедно със столицата Константинопол и „почти всички прелестни градове на Черноморието“. Скоро след това султан Мехмед II Завоевателя издава заповед в обезлюдената ромейска столица да се преселят жители от различни завладени градове на Балканския полуостров. В това число влиза и Ахтопол, в резултат на което той е обезлюден. Не след дълго градът се възстановява и в него са настанени малоазийски преселници. През XVII век той се споменава като седалище на епископ.

В началото на XX век гражданите на Ахтопол притежават 45 кораба, три от които са с водоизместимост между 1000 и 3000 тона. При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ахтопол са доброволци в Македоно-одринското опълчение . След Балканските войни (1912 – 1913 г.) градът е присъединен към България. Гръцкото му население е изселено, а на негово място се заселват български бежанци от Източна Тракия . През 1918 г. Ахтопол е почти изцяло унищожен от пожар , като изгаря и старата катедрала „Успение Богородично“. Съвременният град е построен изцяло наново след пожара. През 1926 г. градът има 1095 жители.

Бежанци от Ахтопол основават село Неа Агатуполи (в превод Нов Ахтопол) в Ном Пиерия , Гърция.

Известни личности

Коста Пергелов (1921 – 2007), български икономист