Българско знаме

Българово

Област: Бургас

Население: 1909 души (15 март 2024 г.) 36,7 души/km²

Площ: 52,035 km²

Надморска височина: 72 m

Пощ. код: 8110

Тел. код: 05915

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 07332

Описание

География

Град Българово се намира на около 21 km северозападно от областния център Бургас , 6 km северно от град Камено , 16 km югоизточно от Айтос и 325 km източно от столицата София . Разположен е в южното подножие на Айтоска планина , в прехода към Бургаската низина . На около километър западно от Българово тече на юг Айтоска река , а отвъд височините северно от града – нейният ляв приток Съдиевска река. В района има находище на хромити

Надморската височина в центъра на града при сградата на кметството е около 76 m, нараства на север до около 90 – 100 m и на изток до около 80 m, а намалява на запад и юг до около 40 – 50 m. Климатът е преходно-континентален със слабо черноморско климатично влияние; почвите в землището са богати смолници

Общински път води от Българово на юг до връзка с минаващата на около километър автомагистрала „Тракия“ , а на изток – до връзка с първокласния републикански път I-6 (Подбалкански път, Европейски път Е871 ).

Българово има жп спирка на минаващата западно от него Главна железопътна линия № 8 Пловдив – Бургас .

В землището на град Българово има 5 микроязовира.

Населението на град Българово, наброявало 2543 души при преброяването към 1934 г. и 2919 към 1046 г., намалява постепенно до 1494 (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.) към 2023 г.

Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

История

В района на Българово има няколко селищни могили от бронзовата и желязната епоха и от античността , мегалитни паметници , останки от праисторически селища, от римски път и римски вили. Намерени са меч със златна украса ( 3 век пр.н.е. ), оброчна мраморна плоча на Тракийския Херос ( 1 век ), римски и византийски монети и други. Селището е споменато в османотурски документи от 1676 г. По време на Руско-турската война 1828 – 1829 г. жителите му се изселват в Русия. По-късно се заселват преселници от околните селища.

По време на османското владичество населението на селището е гръцкоговорещо. Самото село се нарича на турски Урум Еникьой (Гръцко Ново село), а на гръцки – Стахтохори (Σταχτοχώρι, „Пепелно село“) или Евстатохори (Εὐσταθοχώρι). По време на Руско – турската война през зимата на 1877/78 г. по-голямата част от населението е избито от отстъпващи башибозушки и черкезки банди. По-късно селището започва да се населва с българи – предимно с бежанци от Източна Тракия , които се заселват тук след Балканската и Междусъюзническата война от 1912 – 1913 г.

Преди 1874 г. в Урум ени кьой (Българово) е открито основно училище, съществува като гръцко до 1906 г. По Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия , присъединено е към България след Съединението 1885 г. Носи името Урум ени кьой до 1934 г., когато е преименувано Българово . През 1954 г. е признато за селище от градски тип , през 1971 г. – за град.