Карнобат

Област: Бургас

Население: 17 349 души (15 юни 2024 г.) 158 души/km²

Площ: 109,657 km²

Надморска височина: 262 m

Пощ. код: 8400

Тел. код: 0559

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 36525

Описание

География

Карнобат се намира на 53 km от областния център Бургас . Градът е разположен на еднакво разстояние от Сливен , Ямбол и Бургас. През града преминава главният път София – Бургас. Тук е и разклонът за Шумен . Гара Карнобат е една от най-натоварените железопътни гари в България : на ден на нея спират повече от 30 влака, включително тези по линията Бургас – Варна и Бургас – София. Като железопътен възел свързва южна със северна, както и източна с централна България.

История

Историческите извори сочат, че от XV век насам градът винаги е бил административен център, стопанско и търговско средище с традиционен ежегоден панаир.

В сведенията и пътеписните бележки се споменава под различни имена – Кариноваса, Каринабад, Карново и др.

Най-ранните сведения за Карнобат, под името „Град Каръновасъ“ се съдържат в подробния регистър на доганджиите-соколари от 1477 г.(ТБКМ-Сф, ОО – Д 649 – „Извори за българската история
“, том 10, Сф, БАН, 1964 г., стр.159 – 214 със селищата от Бургаска област, сред които е и град Карнобат). Като „град Карин-абад“, а също така и „Карнобат“ (в документа се употребяват и двете форми на името му), сведения за града има и в т.нар. „Карнобатско вакфие“ на Раккас Синан бег от 1487 г., съставено по времето на султан Баязид ІІ (1481 – 1512) – Лит.: Сп. „Български църковен преглед“, год. 4, кн. 4, Сф, 1898 г., стр. 43 – 48 (с целия текст на вакфието).

Според краткия регистър на Османската империя от 1530 г. Карнобат, посочен в документа като „град Карин овасъ“, е център на кааза със същото име – „Карин овасъ“ (Istanbul – BOA, TD 370, s.460 – 464).

През Възраждането Карнобат става обединителен център на културно-просветното развитие на района. Градът има съществен принос в църковните борби през Възраждането – в средата на 60-те години на XIX век будните карнобатски граждани изгонват анхиалския владика, с което окончателно отстраняват гръцкото влияние. По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. районът става жертва на безчинстващи башибозуци и черкези . Освобождението на Карнобат на 24 януари 1878 г. открива път за големи обществено-икономически преобразувания.

Карнобатският регион, разположен пред южните подстъпи на Ришкия и Върбишкия проход, има древна и богата история и култура. Следи от живот има още от неолитната епоха. Селища и могили разкриват следи от живот от енеолитната, бронзовата и желязната епоха, богат поселищен живот от античността и средновековието. След създаването на българската държава през 681 година, поради изключителната си роля, земите на днешния Карнобатски край стават арена на военни действия и вековни интереси между България и Византия.

От времето на Първото българско царство най-значимият обект е намиращата се на 7,5 km западно от Карнобат крепост Маркели, важен градски епископски и военен център. Сред кухненските остатъци при крепостната кула от 6 – 11 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити костни останки от изчезналите вече в пределите на страната див колхидски (ямболски) фазан ( Phasianus colchicus colchicus ) и голяма дропла ( Otis tarda ). През османското владичество Карнобат е административен център на нахия, а по-късно на кааза в Силистренски санджак. Сведения за стопанството, бита, културата, архитектурата и пр. на града и селата за периода XIV – XIX в. се съдържат в османо-турски данъчни регистри и в пътеписи на чужди пътешественици. Пред този период градът се споменава под различни имена.

Показателен факт за възрожденските процеси в региона е свещенодействието на поп Стойко Владиславов – бъдещият епископ Софроний Врачански, в Карнобатска енория през 1791 – 1792 г. През Възраждането градът е значим търговско – занаятчийски център, прочут с пазара и големия карнобатски панаир.

След Кримската война край Карнобат се заселват кримски татари .

Градът е обединителен център на културно-просветни процеси и борба за независима българска църква в района през XIX в. Учреденото през 1862 г. Карнобатско читалище „Св. св. Кирил и Методий“ е едно от първите в днешна Югоизточна България.

След Освобождението (1878 г.) настъпват съществени обществено-икономически преобразования и Карнобат се утвърждава като административен, стопански и културно-просветен център.

В Карнобат и Карнобатския край са родени редица бележити културни и научни дейци. Сред тях се открояват имената на: Никифор Н. Попов – автор на първия учебник по стокознание в България, писателите Димитър Полянов, Иван Карановски, Минко Неволин, Ненчо Савов, Мария Шопова, Георги Равнинов, художниците Бенчо Обрешков (единственият български художник, носител на наградата „Гран при“ през 1937), Жечко Попов, професор Дончо Вълчев, Атанас Жеков, Слави Кожухаров /Слави Земята /, Алекси Денев /Лечо /, Иван Христов /Магелана /, Иван Водев, Костадин Костадинов /Динко/, академик Димитър Косев, професор Жельо Авджиев, професор Велко Тонев, професор Петко Бахчеванов.

Известни личности

Атанас Жеков (1926 – 2006), художник Атанас М. Карарусев, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията Гроздан Рандев, деец на ВМОРО, четник при Мише Развигоров Минко Неволин (1881 – 1972), революционер и писател Димитър Полянов (1876 – 1953), поет и преводач Слави Мерджанов (1876 – 1901), революционер от ВМОРО Бенчо Обрешков (1899 – 1970), художник Иван Карановски (1882 – 1960), поет Ненчо Савов (1896 – 1991), детски поет Жечко Попов (1933 – 1996), художник Михаил Витанов (1944 – 1998), актьор Никола Кенов (1902 – 1968), диригент и композитор Николай Николов (р. 1986), български волейболист Пеню Киров (1868 – ?) – един от първите трима ученици на Учителя Петър Дънов. Седемнадесетгодишен се записва като доброволец в Сръбско-българската война. През 1898 г. започва лична кореспонденция с Петър Дънов. През 1900 г. заедно с Тодор Стоименов и д-р Георги Миркович е поканен на среща с Учителя във Варна. Това полага началото на съборите на „Бялото братство“. Петруш Георгиев, революционер от ВМОРО, четник при Александър Георгиев Петър Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков Веселин Панайотов (р. 1955), български учен. Ива Ваня - псевдоним на актрисата Иванка Янакиева. Родена в Карнобат на 11 октомври 1905 г. Мегазвезда на немското кино от времето на Втората световна война. Мис Берлин 1930 г. Съпруга на композитора на песента Лили Марлен, с когото имат двама сина. Сабина Тянкова (25.05.1935 г., гр. Карнобат – 22.07.1992 г., гр. София) българска оперетна певица родена в Карнобат. Съпруга на композитора Жул Леви. Щилян Златев, български революционер, четник на Симеон Клинчарски в 1914 година

Любомир Начев (1954 – 2006), политик Сава Хаджидечев (1844 – 1917), бивш кмет на Бургас Ясен Русалиев (1852 – 1917), бивш кмет на Бургас

Атанас Атанасов (р. 1953), политик, кмет на града от 1999 Димитър Душанов (1837 – 1904), просветен деец, учител в града през 1864 – 1867 Борис Клочков (р. 1928), агроном, работи в града през 1954 – 1971 Атанас Комшев (р. 1959), български състезател по борба класически стил. Олимпийски шампион от „Сеул '88“ Атанас Тодоров (1863 – 1936), учител и паркостроител. През 1886 г. завършва с отличие Земеделското училище в Садово. Атанас Тодоров е първият председател на образуваното в края на XIX век Дружество за залесяване на околностите на Карнобат. В края на 1893 г. Община Карнобат взема решение да отреди мястото на север от шосето София – Бургас за създаване на градска градина. По инициатива на учителя Атанас Тодоров и под вещото ръководство на лесовъда Нейчо Попов, завършил Садовското училище, общинската мера била разграфена и залесена с дъб, бряст, акация, липа, чер и бял бор, ясен, кестени и гинко билоба. Карнобатската градина е създадена с много любов и доброволен труд на ученици и граждани. Градската градина е открита тържествано срещу 24 май 1894 г. Карнобатчани били горди, че са изпреварили в паркостроителството големи градове, като Шумен (1897), Стара Загора (1902), Русе (1905), Видин (1902) и Морската градина на Бургас (1909), създали своите градски градини след Карнобат. Любовта към природата и паркостроителството на учителя родолюбец не останала незабелязана и през 1896 г. Атанас Тодоров получава от Министерството на народното просвещение първа награда за най-добре уредена училищна градина – градината на Основно училище „Софроний Врачански“ в центъра на Карнобат. През 1904 г. Атанас Тодоров е избран за кмет на Карнобат. Димитър Великсин (1840 – 1896) –български книжовник, възрожденец и поет. Роден в Браила, Влашко в емигрантско семейство на търговци от Карнобат.