Китен

Област: Бургас

Население: 1068 души (15 март 2024 г.) 62,9 души/km²

Площ: 17,003 km²

Надморска височина: 15 m

Пощ. код: 8183

Тел. код: 0550

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 37023

Описание

География

Градът се намира на 53 км югоизточно от областния център Бургас , на 6 км южно от общинския център Приморско и на 11 км северозападно от центъра на съседната община Царево . Разположен е северно от устието на Китенска река, а част от него – на малкия полуостров Урдовиза .

Основните особености на релефа в Китен, които са и от първостепенно значение за туризма, са плажните ивици и 2 живописни залива – Караагач и Конник (известен повече като Атлиман). Съществуват и други красиви малки заливи по Странджанското крайбрежие ( Созополски , Каваците , Стомопло ), но всеки от тях се отличава със свои собствени условия и очарование. Съчетанието на гористите разклонения на Странджа и морето допринася за това.

Плажовете са може би основният природен ресурс, който обуславя развитието на Китен като курортно селище и като център за лятна морска рекреация. Град Китен разполага с два пясъчни плажа с обща площ от около 145 000 м 2 . Северният плаж или „Китен-Атлиман“ се намира в дъното на едноименния залив. Той е с площ от около 81 000 м 2 , която включва и красиви пясъчни дюни. От двете страни плажът е заграден от висок скалист бряг. Южният плаж условно се разделя на два – плаж „Китен-юг“ и плаж „Къмпинг Китен“. Той е разположен на залива Урдовиза , който е по-широко отворен към морето. Дължината на бреговата му ивица е 1380 м. На юг достига до устието на р. Караагач , а на север до началото на скалистия полуостров Урдовиза , където сега е изграден пристанищният кей. В близост до Китен са плажовете на ММЦ – „Приморско“ и „Приморско-юг“, които са сред най-големите плажове на Черноморието южно от Бургас .

Китен има мек, слънчев, топъл и влажен преходносредиземноморски климат. Средната годишна температура е 12 °C, а средната януарска не пада под 2 °C. В Китен не се наблюдават характерните за вътрешността на Странджа мразове през зимата. Средната дневна температура през лятото е 27 °C, като то е топло с около 1700 слънчеви часа от май до октомври. Преобладаващите ветрове са с посока северозапад, както и бризова циркулация през топлото полугодие. Добрите климатични условия, съчетани с особеностите на релефа – затворените заливи, предполагат спокойно море през по-голямата част от летния сезон. Неблагоприятни са силните дъждовни и гръмотевични бури в края на летния сезон обикновено в края на август и септември. Курортът е разположен на брега на Черно море , което само по себе си е затворено море – единствената му връзка със Световния океан е протокът Босфор , който го свързва с Мраморно море . Това обуславя ниската му соленост, за което допринасят и вливащите се в него големи европейски реки Дунав , Днепър , Днестър и Дон . Черно море отличава от всички други морета с 18 ‰ соленост, слабо изразени приливи и отливи, отсъствие на опасни морски обитатели. Тези условия дават прекрасни предпоставки за развитието на летен морски туризъм по бреговете на този воден басейн, както и на други рекреационни дейности като водни спортове, риболов и т.н.

Китен се намира на малък полуостров между двата малки черноморски залива Караагач и Конник (вторият е най-южната част на Дяволския залив). В тях съответно се вливат реките Караагач , или наричаната още Китенска река, и Дяволска. И в двете реки се срещат речен и блатен кефал , черна мряна , бяла риба . В курорта има и минерален извор , който се намира близо до къмпинг „Атлиман“. Водата идва от дълбочина около 700 м. Той е канализиран и с установен химичен състав (нитрати, хлориди – 277 мг/дм 3 ). Водата на този извор се използва предимно за пиене.

Основните растителни видове, които създават облика и сред които е разположена голяма част от курорта, са различните видове дъб , като благун , горун , цер , и изкуствените насаждения от бял и черен бор . Среща се също така дрянът , а главно около залива Караагач има значително залесяване с топола . Устието на Китенска река е обрасло с блатна тръстика , върба , а по стръмния клиф към Южния плаж се среща дива лоза . От странджанската растителност се срещат определени видове растения, чието виреене е обусловено от климатичните влияния на морския тропик, като храстовидното субтропично растение Филиреа медиа, наричано „пърнар“, красивото вечнозелено растение Рододендрон понтикум, известно като странджанска зеленика и др.

Животинският свят на територията на Горското стопанство е представен от благороден елен , сърна , дива свиня , заек , бекас , които са от главно значение за ловния туризъм. Други разпространени животински видове са катерица , източноевропейски таралеж , различни видове змии, жаби, водна костенурка , бръмбар-рогач , гларус и др. Разнообразието от видове в морето и речното устие също не е малко и е от значение за риболова като спорт и като поминък на местното население. С най-голямо стопанско значение са паламудът , който се лови с мрежи и на чепаре в периода октомври—ноември, и сафридът (най-търгуваната риба). Други срещани видове са калкан (най-скъпата риба), попче (около 30 вида – кадънка, лихмус стрингил, черно попче, пясъчно попче и др.), барбун (царска риба), илария , лефер , скорпид (броят му значително се е увеличил през последните 3 – 4 години), лаврак (вид кефал), ватос ( морска котка – рядка, известен деликатес), черноморска акула , дракон (намаляла популация), делфин . Срещат се също така много видове раци – паур (най-разпространен), грападжия, пясъчник, черен рак; скариди; черна мида; рапан ; морска видра и др. В река Караагач най-разпространени са шаран , речен кефал (в големи количества), каракуда , белица , бяла риба и др.

Екологичната обстановка на Китен се обуславя от разположеността на поселението в един сравнително екологично чист район. В близост до курорта няма предприятия на тежката (а също и на леката) промишленост, нито голямо пристанище. Курортът се намира в непосредствена близост до природния парк „Странджа“, обявен за такъв през 1995 г. Той обхваща площ от 116 133 хектара и е един от най-големите в страната. Парк „Странджа“ включва резерватите „ Силкосия “, „ Лопушна “, „ Витаново “, „ Тисовица “ и историческата местност Петрова нива .

Създаден е, за да се запази уникалната растителност, съчетаваща множество от ендемити и реликти като космат дъб, източен бук, източен горун , черен габър , мъждрян , конски кестен , дървовидна хвойна , див жасмин , псевдо маквиси, странджанска зеленика , бясно дърво , арменски дъб , див нахут , дива смокиня и др.

В близост до Китен е и парк „Ропотамо“. Той е обявен за резерват през 1940 г. (изменен в 1956 г.), народен парк от 1962 г. Той обхваща устието на река Ропотамо и има площ 847 хектара. В границите на парка има 4 резервата – „ Змийски остров “, „ Морски пелин “, „ Аркутино “, „ Водните лилии “. Създаден е с цел да се запазят типичните горски съобщества от лонгозен и низинен тип растителни елементи от съседни фитогеографски райони – медитерански, предноазиатски понтийски, ендемични и реликтни видове и съобщества, редки псамофити пясъчна лилия , лианоподобни растения. Природата е изключително красива и привлекателна. Има малки блата, в откъснати стари корита на реката е формиран характерен растителен и животински свят, има причудливи скални образувания (Лъвската глава), просторни плажове, красиви пясъчни дюни, живописни пейзажи. Китен може да се похвали с добра екологична обстановка, която дава възможност за развитие на туризма. Защитените местности и парковете могат да бъдат причина за привличане на още туристи, което може да разчупи типичната за района лятна морска рекреация, или да се съчетае с нея. Много от гостите на града предпочитат Китен заради по-чистото море, красивите горски масиви. Целта е това да се запази и Китен да задържи славата си на един екологично чист морски курорт.

История

Историята на селището е много древна. Първото име на селището е Урдовиза и идва от бронзовата епоха в Древна Тракия . То е старо тракийско селище, което намира потвърждение с изобилните находки на антични каменни котви и керамика от края на бронзовата епоха, архаическа, класическа и елинистична амбалажна керамика (главно фрагменти от амфори), фрагменти от червенофирнисови римски съдове, открити в заливите около полуострова. Според хипота това е последното пристанище, изнасяло провизии за Троя , чието блокиране довело до падането ѝ в XII в. пр. н. е.

При завладяване от Османската империя според легенда съдбата на селището определя местната красива девойка Стана Урдовизка („Бяла Стана“ или Мария в друг вариант). Тя била болярска дъщеря и владетелка на крепостта. Завоевателят султан Мурад бил пленен от хубостта на момата и искал да се ожени за нея, а с това и да покори непревземаемата крепост. Болярката се съгласила да се омъжи за него, при условие султанът да ѝ подари като лично владение и да освободи от всички данъци толкова села, колкото може да обиколи ездач на бърз кон за 1 ден от изгрев до залез слънце. Султанът приема условието, а управителката разставя на няколко места в Странджа буйни жребци (атове). Девойката лично препуска на кон цял ден и сменяйки конете, заобикаля по-голямата част от Северна Странджа – територията югозападно от Урдовиза почти Малко Търново . Тя заобикаля селата Урдовиза, Българи, Кондолово, Граматиково, Заберново, Визица, Стоилово, Бръшлян, Звездец, Калово, Бяла вода и още някои други в западна посока – общо 17 села. Конете непрекъснато се обливат в бяла пяна. Ездачката препуска по Странджанското било Босна-Ургаш-Хаджийката по посока на черноморския бряг. Но когато стига до залива северно от Урдовиза, под стените на крепостта последният кон се строполява от преумора и издъхва. Умира и красивата урдовизка девойка. От тогава наричат залива Атлиман (Конски залив). Издаденият за целта специален султански ферман освобождава населението от всички данъци и берии. Областта била наречена Хасекията или Асекия. Урдовиза съществува до ХVII в., когато поради опасността от казашките нападения населението ѝ се е преселва във вътрешността на Странджа, основавайки голямото село Визица . Хасекийци ползват привилегиите до към първата половина на XIX век. Султанският ферман, даващ привилегии на населението в Хасекията, бива унищожен през 1845 година при убийството на последния му пазител хаджи Стоян от село Звездец .

Към края на XIX век крепостната стена все още е много добре запазена. Сега е запазена стената на Урдовиза, която е преграждала полуострова откъм сушата.

През 1931 г. на полуостров Урдовиза пристигат първите заселници и построяват 14 малки къщи тип „ шаронски “ по програмата на французина Рьоне Шарон . Водата, благоприятното разположение и богатите пасища привличат заселниците. Погледнати отдалеч, къщичките наподобявали китка и от 1932 г. населеното място носи името Китен (красив, прекрасен). В селището е построен параклис „ Възнесение “ (посветен на свети Спас ), който днес е възстановен. Този празник, отбелязван 40 дни след Великден, е посветен на здравето.

Китен започва да се развива бързо като курортно селище през 1960-те години благодарение на добрите ресурси за туризъм. Получава статут на национален курорт през 1962 г. До 1990-те години големи предприятия и учреждения от страната изграждат значителна по мащаб собствена почивна база на територията на Китен. Курортът е уникален, понеже никъде по Българското черноморие няма такова концентриране на ведомствена база.

През 1990-те години е бумът на строителството на частни хотели и домове с квартири, ресторанти, увеселителни заведения. За период от 10 години са издигнати 30 нови хотела, множество почивни станции са обновени, застроената площ на селището нараства около 4 пъти.