Приморско

Област: Бургас

Население: 3301 души (15 март 2024 г.) 47,6 души/km²

Площ: 69,415 km²

Надморска височина: 5 m

Пощ. код: 8180

Тел. код: 0550

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 58356

Описание

География

Приморско е разположен на полуостров, вдаден в Черно море между лагуната залив Стамополу и Дяволския залив, в подножието на странджанските върхове. До Приморско се намира втората по дължина плажна ивица по българското Черноморие след плажната ивица Камчия-Шкорпиловци.

История

Много често по брега могат да се намерят изхвърляни от морето парчета от древни керамични съдове. Открити са 4 светилища, 12 долмени и 10 могилни некропола.

Най-ранните исторически сведения за община Приморско са от III в. пр. Хр. При археологични разкопки през 1922 г. при устието на р. Ропотамо са открити останки от праисторическо езерно селище.

От времето на траките са останките на крепост, открити на десния бряг на реката, западно от вх. „Китка“.

На територията на днешната община Приморско по-късно съществува и римско селище. Намерен е хромел от бял варовиков шуплест морски камък.

През 2003 г. е открито дълго търсеното антично светилище на Ранули, наречено Бегликташ. То се намира при устието на р. Ропотамо и е най-дълго просъществувалото населено място в района. Според историците това е една от най-големите крепости-градове в България, която през Средновековието е била областен център. Зидовете на Ранули, извисяващи се на хълма, днес обграждат около 30 дка площ. През същата година на около 2 – 3 километра от крепостните му стени учените разкриват почти недокоснато от времето светилище-обсерватория, изградено от огромни частично обработени каменни късове, подредени в неправилни кръгове, като в определени дни на годината слънчевите лъчи проникват през процепите между тях. Локализирани са жертвеникът, олтарът, тронът и най-големият известен на науката долмен. Съоръжението е съградено през XIV век пр. Хр., като се смята, че е използвано до V век сл. Хр. То се определя от археолозите като най-ранното открито тракийско магелитно светилище в Югоизточна Тракия и Черноморското крайбрежия. Намерените керамични съдове там доказват, че още през III в. пр. Хр. се е осъществявала връзка с народите на остров Крит, Троя, Египет и други. Светилището му се свързва с култа към плодородието, Богинята Майка и орфическото просвещение и обезсмъртяването на Хероя. Големите скални късове са частично обработени от човешка ръка и монтирани на място, а каменните плочи и блокове са подредени в уникални форми.

При падането на Българското царство под османска власт и завземането на крепостта Урдовиза, селищата югозападно от днешно Приморско (сред които Китен, Ясна поляна, Писменово) стават част от т. нар. област „Хасекията“ – свещените имоти на султан Мехмед I.

През 1879 г. на полуостров Кюпрюбурун е създадено селището Кюприя – сега град Приморско.

За основаването му дейно участие вземат поп Георги Стоянов Джелебов от Бургас, Поп Петко Г. Попов и даскала Киро Петров Мостров.

Поп Георги развивал апостолска дейност по признаването на българската кауза и установяването на българската църква в целия Бургаски район – от Анхиалско (Поморийско), Месемврийско (Несебърско), през Малкотърновско до Лозенградско , като посетил над 300 села. Посещавайки многократно селата в Малкотърновско и Лозенградско , той работил съвместно с поп Петко Георгиев Попов, ревностен поддръжник на българщината, за установяване на църковна независимост. Апостолската дейност на двамата свещеници започнала през 1867 г. и продължила до окончателното приобщаване на българското население към българската кауза и българската църква, обикаляйки района в повечето случаи пеша, зиме, лете в студ, пек и дъжд – затова е написал историкът Георги поп Аянов в книгата си “Малко Търново и...” още през 1939 г. Поп Петко Г. Попов създал през 1879 г. две църкви (които са действащи днес), а заедно с даскала Киро Петров Мостров създали първото училище и с това положили основите на един красив и привлекателен град по Южното Черноморие – Приморско .

На 24 май 1868 г. в Бургас направили /кои?/ втория сериозен опит за честване на паметта на братята Кирил и Методий , след като първият опит бил провален от гръцките свещеници, като затворили /кои?/ църквата и излезли извън града, въпреки че били официално поканени на богослужението. За честването на всеславянския празник през 1868г. поп Георги замислил да не се търси съдействието на гръцките свещеници. Това първо честване на светите братя се провело на открито извън града, край вятърната мелница на Христо Бората (Мелницата на Бората). Тогава това било някъде в района на днешната Трета поликлиника, в близост до ул. “Генерал Гурко”.

Поп Георги застанал начело на новото църковно-училищно настоятелство, организирано от него и още в първото заседание на настоятелството било взето решение да се намерят средства чрез подписка и дарения за откриване на българско училище и черква, като за тая цел той сам отстъпил собствената си къща в Бургас, на мястото, където днес се издига катедрала „Св. Св. Кирил и Методи” . След известно приспособление църквата и училището били вече готови за служене в тях и през 1869 г. била извършена първата църковна служба на църковно-славянски език от поп Георги.

През същата 1869г. било открито наново и българското училище, като за учител бил условен Боян (Стилиян) Керемидчиев от Ямбол , а за свещеник бил поканен поп Димитър от Карнобат . Поп Георги се отдал на апостолска служба за духовно и политическо освобождение на своите братя. Поп Георги се явил на историческата сцена в един момент, когато църковната борба е била в своя разгар, но и идеята за политическа свобода била също доста назряла. Но той, макар да е бил съучастник и на тая идея, смятал, че духовното ни освобождение трябва да предшества политическото.

След Руско-турската освободителна война, съгласно решенията на Берлинския договор, много български територии остават в пределите на Османската Империя. Област Хасекията е сред тях. Хиляди жители от Странджанския край по това време напускат селата си и се заселват в днешните земи на община Приморско и във вътрешността на България. Това са и едни от първите участници в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.

През 1910 г. се провеждат първите общински избори за кмет на с. Кюприя. Избран е Станчо Костадинов, който изиграва съдбовна роля за развитието на селото.

До 1912 г. българо-турската граница е минавала на 4 км от с. Кюприя през залива Атлиман , а в с. Алан Кайряк ( Ясна поляна ) е имало ГКПП.

При подмяната на имената на селища и градове в България от чужд произход с. Кюприя е преименувано на с. Приморско (съгл. Указ на Цар Борис III, „Държавен вестник“, 1934 г.).

През 1939 г. е построено пристанище, откъдето България изнася въглища, дърва, минни подпори и траверси за Турция и Гърция.

През 1957 г. започва строежът на Международния Младежки Център – Приморско, който е важен фактор в културното развитие на общината.

През 1981 г. по случай 1300 години от създаването на България с. Приморско е обявено за град (съгл. Указ № 2190/16.10.1981 г. на Държавния съвет на НРБ).

В периода от Съединението на България до средата на XX в. основни поминъци на местното население са дребно земеделие, скотовъдство, сезонна горска работа, добив на дървени въглища.

След 1944 г., когато се приема Законът за трудовото кооперативно земеделско стопанство ( ТКЗС ), животът и работата на жителите на община Приморско се променят. Внедрява се механизираното обработване на земята и събиране на реколтата, а стадата се уедряват. Създават се огромни овощни масиви, започва научна експлоатация и обновяване на горите.

Истинското начало на възраждането на този край започва с доброволното създаване на община Приморско през 1997 г. от град Приморско, с. Писменово, с. Ясна поляна и с. Ново Паничарево. През 2001 г. към тях доброволно се присъединяват с. Китен, а през 2002 г. и с. Веселие.

Известни личности

Людия Иванов (1929 – 2002), български ихтиолог Здравко Василев , победител в първия „Биг Брадър“ в България Петко Ропотамски , ( Ропотамски, Петко Костов ), поет, творец – автор на стихосбирки („От бряг до бряг“, „Живот на полуостров“, „Заливи – олтари“, „Под сянката на гларусите“, „Слънчеви ками“ и др.) Стоян Налбантов , историк, творец, поет, автор на стихосбирки („Агиологични послания от Южното българско Черноморие“, „Петият сезон“, „Понтийски послания от Приморско“, „Стихове за Приморско – Съвременна българска поезия“, „Стихове от Приморско“ и др.)

Празници и събития

Ежегоден международен фестивал на народното творчество. Национално Оф Роуд Състезание Приморско 4х4 24 май – Празник на град Приморско, традиционен събор, турнир по футбол, турнир по народна борба, спортни събития 30 юни – July Morning