Сунгурларе
Област: Бургас
Население: 3207 души (15 март 2024 г.) 80,4 души/km²
Площ: 39,88 km²
Надморска височина: 178 m
Пощ. код: 8470
Тел. код: 05571
МПС код: А
ЕКАТТЕ: 70247
Описание
География
Сунгурларе е разположен в едноименната Сунгурларска долина , която се простира от с. Мокрен до с. Лозарево , на 81 км западно-северозападно от областния център Бургас , на 336 км от столицата София , на 50 км източно от Сливен , на 44 км северно от Ямбол , на 28 км западно от Карнобат и на 13 км източно от с. Мокрен, на 189 м н.в. в подножието на южен склон в Източна Стара планина .
История
Районът е обитаван от антични времена. В землището на Сунгурларе са открити останки от селище, обитавано през късножелязната епоха, както и няколко големи тракийски надгробни могили, намирани са керамични съдове и римски монети. Не са известни никакви исторически данни за времето, когато е създадено Сунгурларе като българско селище. Може да се приеме обаче, че с превземането на Карнобатско и други градове от Североизточна Тракия след битката при Черномен (1371 г.), Сунгурларската долина също попада под османска власт. По време на османското владичество селището е било разположено на около километър северозападно от сегашното си местоположение (в горите над местността Ичмята). Впоследствие жителите се заселват в днешното землище на града. Селището е упоменато в турски регистри от XVI в. под имената Сьонгурларе и Сонгурлар. Според тях през този период населението на Сунгурларе в по-голямата си част е било турско. По време на Руско-турската война освободителните войски преминават през Сунгурларе на 21 и 22 януари 1878 г. След Освобождението от Котелско и Нейково се преселват ок. 20 семейства в Сунгурларе, а местните турци се изселват на юг. За Сунгурларе споменава посетилият го през 1884 г. Константин Иречек : „Сунгурларе е прилично село с 272 къщи. То лежи на шосето от Карнобат за Върбица и при богатствата на своята околност има известно бъдеще“. През 1882 г. е учредено Народно читалище „Просвета“, а четири години по-късно (1886 г.) е открито и училище „Св. св. Кирил и Методий“ (дн. СОУ „Христо Ботев“). През 1900 г. правителството на д-р Васил Радославов прави опит да върне натуралната форма на данъка десятък (в периода 1895 – 1900 г. данъкът е паричен), но това става повод за селски надигания и бунтове в различни краища на страната, влючително и в Сунгурларско. В началото на 1908 г. поради нарасналите нужди и по искане на Общинския съвет е открита Телеграфно-пощенска станция. Установена е телефонна връзка с Карнобат. По време на войните за национално обединение (1912 – 1918) Сунгурларе и близките села отдават 44 жертви. През 1921 г. завършва строежът на църквата „Св. Архангел Михаил“ (всички икони са подарени от сунгурларци). По време на събитията от лятото и есента на 1923 г. в Сунгурларско няма особени вълнения, но въпреки това в селото пристигат четници от ВМРО заедно с военни части, които да охраняват селата от долината. През 1927 г. е учредена Популярна банка „Сунгурларска долина“, а през следващата 1928 г. е създадена Производителна лозаро-винарска кооперация „Сунгурларски мискет“.
През 1933 селото получава одобрение за финасиране от държавния фонд Кооперативни строежи на народни училища .
През пролетта на 1941 г. в сградата на училището временно са настанени немски войски. През периода 1941 – 1944 г., въпреки честите акции на партизанския отряд „Смърт на фашизма“ в близките села, от Сунгурларе няма партизани, но местните дейци на нелегалната БРП(к) са арестувани. През лятото на 1944 г. в Сунгурларе са настанени жандармеристи от Сливен за охрана на селата. На 9 септември 1944 г. новата власт е провъзгласена от сформирания ОФ комитет. На 12 септември през селото преминават съветски войски. В заключителния етап на войната (1944 – 1945) от Сунгурларе участват 95 души, от които са убити 8 (за увековечаване на паметта им през 1969 г. е издигнат скромен паметник). През 1945 г. е създадено едно от първите в страната ТКЗС . Същата година е учредена Трудово-производителна кооперация (ТПК), а през 1952 г. е създадена машинно-тракторна станция .
На 4 септември 1974 г. селището е обявено за град с указ на Държавния съвет на НРБ. Във връзка с 13-вековния юбилей на България е открита нова сграда на пощенската станция (1981 г.), а през 1988 г. е открита и музейна сбирка по лозаро-винарство.
Известни личности
Антония Малинова, актриса Пламен Гетов , футболист
Тони Дачева , попфолк певица
Празници и събития
14 февруари – празникът на светията Трифон Зарезан се чества като ден на града. Първата събота на юни всяка година се провежда Мегданско увеселение „Долината на лозите пее и танцува“. 6 септември – празник на Сунгурларе по случай обявяването му за град. Последната събота на октомври се провежда Национален фолклорен конкурс за изпълнители на тамбура „Руско Стефанов“.