Топчийско

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г. , по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия . От 1885 г. – след Съединението , то се намира в България с името Топчу махле . Преименувано е на Топчийско през 1934 г.

Село Топчийско е разположено в Източна Стара планина , на билото на Еминска планина в западната ѝ част, на около 3 km на изток-североизток от село Добра поляна . Общинският път през селото води на запад от Топчийско през Средна махала и Добра поляна към село Руен и връзка с минаващия през него в направление запад – изток третокласен републикански път III-2085 , а на изток от Топчийско – през селата Припек , Подгорец и Сини рид към връзка отново с републиканския път III-2085 западно от село Просеник . Надморската височина в центъра на селото при джамията е около 463 m. На около километър северозападно от Топчийско тече река Балабандере .

Населението на село Топчийско нараства от 569 души към 1934 г. до максимума си – 1011 души към 1985 г., а през следващите години намалява до 862 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 905 лица, за 900 лица е посочена принадлежност към „ турска “ етническа група .

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.