Царево

Област: Бургас

Население: 5918 души (15 юни 2024 г.) 168 души/km²

Площ: 35,179 km²

Надморска височина: 0 m

Пощ. код: 8260

Тел. код: 0590

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 48619

Описание

География

Град Царево се намира в подножието на планина Странджа . Разположен е на три малки полуострова и съответно на четири залива , на 15 km североизточно от Ахтопол и на 64 km югоизточно от областния център Бургас . Бреговата ивица е силно разчленена, редуват се скалисти полуострови с неголеми живописни плажове. На юг от града се намира връх Папия с 502 m надморска височина. Планината и морето играят важна роля в развитието на района.

История

През годините градът носи имената: Василико̀ (XII век), Василико̀с (1352 г.), Василико̀ (до 1934 г.), Царево (до 1950 г.) и Мичу̀рин (до 1991 г.).

Има 2 версии за произхода на името Василико. Според една от тях името идва от унищоженото от турците българско село Босилково в Айтоския дял на Източна Стара планина , чиито жители били прогонени преди 200 – 250 години. Част от жителите му, които се спасяват от потурчване, се преселват във Василико. Впоследствие се погърчват след натиск на ахтополския владика. Според друга версия произходът на името Василико е от гръцки – „базилевс“ (βασιλιάς) , което в превод на български означава цар . Според привържениците на тази версия тълкуванието идва от турския пътешественик Евлия Челеби , който посочва, че завладяната от Муса Челеби крепост Василикоз била построена от княз Васил – един от внуците на византийския император Константин .

В началото на 1880-те години градът силно пострадва от стихиен пожар и в днешно време се дели на стара и нова част, строена през 1890-те години. В стария квартал има оцелели 30 – 40 къщи и старата църква върху високия нос на южния бряг на залива. Според Карел Шкорпил на носа личали следи от малка крепост, в която някога живеела фамилия на пирати.

След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Василико попада отново в границите на Османската империя . При избухването на Балканската война през 1912 г. човек от Василико е доброволец в Македоно-одринското опълчение . Окончателно Василико е освободен след Балканската война и през 1913 г. в него се заселват бежанци от Източна Тракия .

През 20-те години е основана горско-производителната кооперация „Дъбрава“. В 1829 г. Василико брои 220 къщи, в 1831 г. – 434 къщи и 1831 жители, а в 1903 г. – 150 къщи. Основното препитание на жителите му е земеделие , скотовъдство , риболов , корабоплаване и лозарство . С финансовата помощ на цар Борис III е построено пристанището, а града преименуван на Царево в негова чест.

Известни личности

Васил Попов, македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 5-а Одринска дружина Георги Костадинов , български футболист и национален състезател. Димитър Кабадаиев , румънски художник – импресионист Момчил Иванов, български революционер от ВМОРО , четник на Милан Гюрлуков

Димитър Т. Димитров, подпоручик от запаса, роден през 1912 година в село Пенека, загинал в Сърбия, погребан в двора на църквата „Свети Цар Борис-Михаил“ в Царево Иван Попдимитров, деец на ВМОРО, на 10 януари 1944 година като жител на Царево подава молба за българска народна пенсия , която е е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България

Празници и събития

Всяка година в края на май в общината се провеждат празници на изкуствата, а през лятото – Дните на Нептун . По традиция през август се провежда Фестивалът на мановия мед . Рибеният фест е ново събитие в календара на общината, което се организира в почивните дни около празника Съединение на България през месец септември.