Черноморец

Област: Бургас

Население: 2525 души (15 март 2024 г.) 82,6 души/km²

Площ: 30,561 km²

Надморска височина: 0 m

Пощ. код: 8142

Тел. код: 0550

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 81178

Описание

География

Черноморец се намира на 25 км на югоизток от областния център гр. Бургас , на южния бряг на Бургаския залив . Разположен е в своеобразна падина край брега. Заливът Свети Никола е дал името си на селището, тъй като до 1951 г. Черноморец се нарича Свети Никола. По идеологически съображения името е сменено, но след политическите промени в края на 1980-те години не е възстановено. На изток от Черноморец са общинския център Созопол и остров Свети Иван. В близост се намира заливът Вромос .

История

Археологическите проучвания на територията на съвременния град Черноморец доказват, че най-ранните заселвания в района на Южното Черноморие датират от епохата на късния неолит . Свидетелство за са локализираните в района праисторически селища в местностите „Аклади Чеири“ и „Гармица“. През 2008 – 2009 г. са проведени теренни археологически проучвания в м. „Аклади“, разположена на западния бряг на Созополския залив. От селището е проучен голям култов център с общо разкрити над 70 ритуални ями и шахти, свидетелстващи за живота на населението в проучваната зона от епохата на неолита, халколита и раннобронзовата епоха. Открити са множество керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда и статуетки. Според сведенията на древногръцкия историк Херодот през ранножелязната епоха (края на II хил. пр. Хр. – началото на I хил. пр. Хр.) Созополският залив е населяван от тракийското племе скирмиади, които били известни като много опитни рудари, заемащи полетата на Медни рид, обграждащ залива от нос Атия на север до Маслен нос на юг. Друга късноантична крепост е изградена на нос „Хрисосотира" с цел защита на Созополския залив, осигурявала сигурността на пристанището. Селището просъществувало до първата половина на VII век, когато вследствие на варварски нашествия е опожарено.

За историята на град Черноморец през Средновековието липсват все още достатъчно ясни данни. Според мнението на някои изследователи средновековното селище „Свети Никола" е основано през XII в. на полуостров Хрисосотира (в превод „Христос Златен Спасител“ или по-точно „Спасител на златото“) около манастира „Свети Николай Чудотворец“. Сведения за селището и манастира се съдържат в златопечатната грамота на Йоан VIII Палеолог от август 1437 г., в която се споменава, че императорът дарява на манастира „Свети Йоан Кръстител" земите на манастира „Свети Николай Чудотворец“. През 1626 г. селището и разположеният близо до него манастир са опожарени от върлуващите през този период по целият Бургаски залив запорожки казаци (пирати). Като голямо селище с пристанище село Свети Никола е отбелязано в план на Бургаския залив от 1830 г., изготвен от холандския морски офицер на руска служба Едуард Тетбу дьо Марини. В своето пътуване из района писателят Антон Страшимиров пише: „Село Свети Никола е чисто българско село докато Созопол е една от крепостите на гърцизма по нашето крайбрежие, която е погълнала до днес не по-малко българи отколкото биха били взети в купом всички гръцки поколения живели тук преди идването на българите на полуострова“. До Освобождението с. Свети Никола принадлежало към Созополската кааза и е част от владенията на Сюлейман бей.

След Освобождението на България с. Свети Никола се числяло към село Мехмечкьой (дн. с.Росен) до 1892, а от 1892 г. до 1896 г. – към Созополската община. През 1896 г. селото се обособило като самостоятелна община. От 1936 г. до 1939 г. отново било като самостоятелна община, а от 1939 г. наново било отделено като самостоятелна община. В същата година била пусната първата пътническа лодка, която поддържала редовен рейс Бургас – Созопол. След административното деление на страната през 1957 г. Черноморец става централна община, която включва съседните села Росен, Равна гора и Равадиново.

Християнството прониква в земите на Южното Черноморие още в самото си зараждане. Едни от първите християнски общини са създадени в Деултум (дн. с. Дебелт ) и Аполония (дн. Созопол) в средата на II в. сл. Хр. Оскъдни данни за съществуването на християнството за периода II – IV в. дават многобройните светилища на християнски мъченици – мартириуми , които се използват за поклонение пред светите мощи. След приемането на християнството за официална и единстевна религия в Източната Римска империя със столица Константинопол започва изграждането на самостоятелни епископски центрове в големите градове по Южното Черноморие. Созополската епископия и митрополия се смятат за най-старите и най-дълго просъществували институции, както в България, така и в Европа. Созополската епископия е включена в Адрианополската архиепископия, в провинция Хемимонт , диоцез Тракия. При археологически разкопки е открит в югозападната част на полуострова манастирски кладенец. Сведения за предполагаемия манастир се съдържат в препис на гръцки документ, открит в личния архив на созополския гражданин Яни Хрисопулос, в който се споменава, че манастирът св. Йоан Предтеча и някои други негови поделения („метоси“) в това число и манастирът „Хрисосотира“, през 1626 г. бил запален и изгорен до основи. Останки от църкви и параклиси на територията на съвременния град за периода XVI – XIX в. са намирани в местностите „Димитриюрт“, „Вънкашната чешма“, „Хуння“, с. Ченгене скеле и с. Отманлий .

Празници и събития

Кукеровден – един от най-очакваните и най-желаните празници в село Свети Никола (дн. Черноморец), чиято традиция е жива и днес. Празникът се провежда всяка година на Местни Заговезни, в центъра на града, във вид на младежки маскарадни игри. Никулден – празник на град Черноморец, провежда се на 6 декември. Ежегодно на тази дата се организира литийно шествие с чудотворната икона на Свети Николай до пристанището, където се извършва ритуалът по „заключване“ на морето.

Летен Никулден – ежегодно се чества на 9 май. На тази дата се извършва ритуалът по „отключване“ на морето.

Местен събор – в миналото се е провеждал два дни на 3 и 4 юни. За сбора идвали от всички съседни села: Карабунар (гр. Грудово), от Джемерен (Габър), от Дюлгерлий (Зидарово), от Кайнарджа (Извор), Созопол и т.н. През първия ден се устройвали специални панаирски хора и се пеели панаирски песни , а на втория се провеждали така наречените „пехливански“ борби. Днес се организира през година, през май –юни с провеждане на пехливански борби.