Бяла

Област: Варна

Население: 2248 души[1] (15 март 2024 г.) 52,5 души/km²

Площ: 42,859 km²

Надморска височина: 42 m

Пощ. код: 9101

Тел. код: 05143

МПС код: B

ЕКАТТЕ: 07598

Описание

География

Град Бяла се намира на границата между Варненска и Бургаска област, почти на равно разстояние от областните градове Варна (56 км) и Бургас (70 км). Най-близкият град до Бяла е Обзор, който се намира само на 5 км. Съвременният релеф на Бяла е типично хълмист. До северозападните околности на града достигат източните склонове на Камчийска планина. Тези склонове се спускат плавно към морето с наклон от 2 до 5 %. Бреговата ивица до града е съчетание от скалист бряг, малки заливи и плажни ивици с пясъчни дюни. Като цяло плажните ивици са тесни. По-голямата част от плажовете имат източна, североизточна и югоизточна експозиция, което предлага и по-оптимални условия за слънчево греене. До плажа достига централната зона на източната част на града с дължина около 500 м. Встрани от нея има малки плажове на вилните зони. Общата дължина на плажните ивици срещу града е около 3,5 км.

История

Античност и Средновековие Първото селище в района на Бяла е възникнало вероятно през VІ в. пр. н.е. около залива на нос Свети Атанас. За това свидетелстват резултатите от подводните археологически проучвания на това място през 1979 г. с групата „Космос“ и през 1988 и 1989 г. – с водолазната група на НЕК-ЮНЕСКО. Селището се е намирало непосредствено до известна римска пътна станция /Темплум Йовис/, а около него има римска крепост. Името на станцията е дадено от храма на Зевс. При археологическите проучвания на нос Св. Атанас е открита късноантична (ранновизантийска) крепост, която е била част от голямата военно-отбранителна система изградена при византийските императори Анастасий I и Юстиниан I. Обхващала е площ от около 38 – 40 декара. Укрепителната линия се е състояла от крепостна стена и ров пред нея. Локализирана е една голяма кула – основите ѝ са с диаметър над 14 – 15 м. Недалеч от крепостната стена е имало казармени помещения, едно от които е частично проучено. При разкопките също така е установено, че преди изграждането на крепостта, на носа е съществувало римско селище. Най-интересният обект, открит тук е раннохристиянска базилика, датирана от V в. Крепостта е разрушена и опожарена при аваро-славянските нашествия от началото на VII век. След основаването на Първото българско царство през 681 г., районът на днешния град влиза в границите му. От това време се отнася земленият отбранителен вал, който е преграждал брега между реките Двойница и Панаир дере (между Обзор и Бяла), който е доста разрушен. В насипа на този вал е открит и камък с врязани рунически букви-знаци. Османски период През 1731 г. селото е споменато в османски регистър под името Акдере („Бяла речна долина“) и Курукьой ("Пресъхнало село"). По спомени на местни жители към края на ХІХ в. селището се е разделяло на две махали, които са се назовавали по името на църквите разположени в тях – гръцка или „Св. Успение Богородично“ и „Св. Параскева“. От събитията преди 1878 г. славата на Бяла се свързва с името на хайдут Щерю Певтичев. Жителите на града му издигат паметник през 1986 г., който се намира в центъра. След Освобождението В началото на ХХ век Бяла е най-голямото село във Варненски окръг и е стоварищен център на суров дървен материал. Според данни в редовния печат през 1905 г. Българското параходно дружество установява в Бяла спирка на парахода „София“ по маршрута Варна-Бургас.[3] През 1923 г. в селището е назначен за постоянно медицински лекар.[4] От 1925 до към 1928 г. от Бяла в Гърция са се изселили около двеста семейства в Катерини, Коринос, Китрос и Аспрос. В техните къщи се настаняват българи-бежанци от Македония, а по-късно и от Източна Тракия и Северна Добруджа. След Втората световна война започва благоустрояването на селището. Дотогава къщите са едноетажни, измазани с кал или въобще без никаква мазилка. Общината се помещава в изоставени от германските войски бараки. За телеграфо-пощенска станция, медицинска амбулатория, родилен дом, ветеринарна лечебница и др. служби се наемат помещения в частни жилища. Голямо значение за благоустрояването на селището изиграва трудовата повинност. Тя се въвежда през 1948 г., като този труд се влага в изграждането на училището, читалището, мостове и пътна мрежа, водоснабдяване и електрификация, озеленяване. Отделят се средства за изграждането на обществени сгради и оформянето на нов център. През 1976 г. са открити детска градина и аптека, преустроена е пощата. През 70-те години започва строителството на поликлиника, която официално е открита през 1983 г. Указ № 2907 от 5 септември 1984 г. определя на Бяла статут на град и е публикуван в Държавен вестник от 7 септември 1984 г.

Известни личности

Бяла е град в Североизточна България. Той е в близост до брега на Черно море и е най-малкият град във Варненска област с население 2262 души по настоящ адрес към 15.9.2024 г. [2] Градът е административен център на община Бяла.

Празници и събития

Традиционно събитие през месец януари е празнуването на Йордановден. 14 февруари – денят на св. Трифон Зарезан – традиционно се празнува в Бяла. Бяла и региона са известни с дългогодишните си традиции в лозарството и винопроизводството и този празник е с особено значение за беленци. Всяка година на 19 февруари в Бяла се отдава почит на Апостола на Свободата, Васил Левски. Националният празник на България 3 март се почита всяка година с тържествен рецитал и поднасяне на венци в памет на загиналите в борбата за българската свобода. Съборът на Бяла се провежда на 21 май – деня на св. св. Константин и Елена. Танцов фестивал „Танци край морето“ е събитие, което се организира ежегодно с цел стимулиране и популяризиране на детски танцови състави от всички жанрове. Традиционно събитието се провежда през месец юни. В края на месец юни ежегодно на площад „Европа“ се провежда Националният събор на читалищата, в него се включват представители на всички региони и области, в характерните за тях носии. През месец юли се провежда едно от най-големите спортни събития за Община Бяла – Турнир по плажен волейбол „Бяла Опън“ (Byala Open). В спортното съревнование се включват спортисти от различни страни. Основната цел на събитието е да популяризира спорта и активния начин на живот сред младите хора. Денят на Бяла 5 септември се чества от 1984 г., когато селището е обявено за град. Той се разраства като Дни на Бяла и седмица на морето в гр. Бяла и става традиция от началото на 80-те години. В рамките на седем дни се организират различни спортни и културни събития, конкурси за малки и големи и концерти всяка вечер на откритата сцена на площад „Европа“.