Варна

През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненският халколитен некропол , който датира от около 4200 г. пр.н.е. В този некропол е открито смятаното за най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина. Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се е намирала крепостта Одесос . Тя е основана от гръцки колонисти от йонийския град Милет по времето на мидийския цар Астиаг (около 570 г. пр.н.е. ) близо до старо тракийско селище в областта Варна . През следващите векове градът е независима общност (полис), която се превръща в един от основните търговски центрове в Черно море. През 341 г. пр.н.е. Филип II Македонски обсажда Одесос, но не го превзема поради постигнато примирие. Само след около 10 години неговият син Александър Македонски успява да завладее града, който остава македонско владение до смъртта на Лизимах през 281 пр.н.е. , след което възстановява независимостта си. Независимо от своите владетели — елини, траки, македонци, а по-късно и римляни – Одесос остава винаги град със самостоятелно управление, с развита култура, търговия и занаяти, както и селище с традиции в сеченето на монети.

През 15 г. сл.н.е. градът влиза в състава на новосъздадената римска провинция Мизия , а през 2 век е обграден с нова крепостна стена от римляните. Един от паметниците на древния Одесос са Римските терми . Те са най-голямата антична обществена сграда, открита в България, и най-голямата като площ баня на Балканския полуостров . Останките се намират в югоизточната част на днешна Варна.

След разделянето на Римската империя през 395 г. градът остава в границите на Източната Римска империя, станала известна още като Византия . Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза, нанасят сериозни удари върху града. По времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем. В началото на 7 век Одесос е разрушен от нашествията на авари и славяни и е изоставен от жителите си, като по времето на император Ираклий градът вече не съществува. Името Варна е упоменато за първи път във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор през 680 г. във връзка с поемането на контрола на земите отвъд Дунав от аспаруховите българи и тяхната победа при Онгъла над ромеите . Хронистите пишат:

В края на 8 век Варна е вече в пределите на българската държава, когато на власт е хан Кардам . Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но през 1190 г. цар Иван Асен I я освобождава. Варна остава трайно в българската държава от пролетта на 1201 г., когато цар Калоян наново си възвръща града. През 13 – 14 век във Варна има не само български, но и венециански , ромейски, генуезки , дубровнишки и флорентински търговци. През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. От 1372 до 1391 г. Варна е включена в Карвунското княжество на Балик .

През 1389 г. Варна е завладяна от османските турци . На 10 ноември 1444 г. край Варна обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III Варненчик и трансилванския войвода Янош Хунияди са разбити от османците, което слага край на антиосманската кръстоносна коалиция. Варна се превръща в типичен ориенталски град по времето на османското владичество в града, но запазва своето стратегическо и търговско значение. През 18 – 19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 г. и 1828 г.

През 1738 г. населението на Варна, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.

През май 1854 г. във Варна се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция , които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война (1853 – 1856 г.). По времето на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена жп линията Русе – Варна, която спомага за съживяването на търговията. Във Варна се създават българска община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух. На 12 март 1860 г., десет години преди създаването на Българската екзархия , е отслужена църковна служба за пръв път на български език . На 24 май 1862 г. за първи път във Варна са почетени св. св. Кирил и Методий.

След Кримската война във Варна пристигат кримски татари , които бързо поемат местната търговия. През 1866 г. пристигат и хиляди черкези. Жителите на Варна трябва да ги хранят, да им построят къщи и накрая да снабдят всяко семейство с чифт волове, една араба и житни семена.

След Полското въстание (1863 – 1864 г.) във Варна пристигат бежанци от Полша. На 27 юли 1878 г. руските войски влизат в града по силата на Санстефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. и на Берлинския договор от 13 юли 1878 г. След Освобождението Варна става важен административен, икономически и културен център. В града е дислоциран Осми пехотен приморски полк , щабът на Военноморските сили и други военни поделения. През 1892 г. във Варна е основано първото параходно дружество, а през 1894 г. е поставено началото на българския морски флот .

През 1906 г. е тържествено открито новото Варненско пристанище с вълнолом. От 20 декември 1949 г. до 20 октомври 1956 г. градът носи името Сталин, по името на Йосиф Сталин . Варна е домакин на Световната олимпиада по шах през 1962 г., а през 1969 г. – на Световното първенство по художествена гимнастика .

През 2007 и 2008 година Варна печели класацията „ Най-добрият град за живеене в България “.

Град Варна е разположен във Варненската низина , на бреговете на Варненския залив и между Варненското езеро и Франгенското плато . Част от града е разположена южно от Варненското езеро и се свързва с централните му части през Аспаруховия мост . Варна заема площ от 238 km². Градът се намира на 441 km от столицата София , на 369 km от Пловдив и на 130 km от Бургас . Най-близкия областен град е Добрич , който се намира на 52 km.

Южно от канала, свързващ залива и езерото, са разположени кварталите Аспарухово и Галата . На северния бряг се намират промишлената зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са централната градска част с историческия център (т.нар. „Гръцка махала“) и централните плажове.

Около града постепенно се образува агломерация с вилните зони край „ Евксиноград “, квартал „Виница“ , чак до „ Златни пясъци “. Територията в посока град Аксаково също е в процес на застрояване.

В чертите на града са курортните комплекси Св. св. Константин и Елена и Златни пясъци . Градът има пясъчни плажове и топли минерални извори с температура 35 – 50 °C.

Варна е известна и с традиционния хипарски празник в България „Джулай морнинг“ , възникнал още по времето на социалистическия режим . Всяко лято на 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират на варненския вълнолом (през последните години и в други местности по цялото Черноморие ), за да посрещнат заедно Слънцето , което изгрява над морето .

Сред известните политици с варненски произход са Илко Ескенази (СДС), Александър Йорданов (СДС), Миглена Тачева (НДСВ), Даниел Вълчев (НДСВ, ДБГ), Николай Василев (НДСВ), Борислав Ралчев (НДСВ), Петър Димитров (БСП), Меглена Плугчиева (БСП) и Костадин Костадинов (Възраждане).

Варна е роден град на учени и изследователи в различни области. Видни учени, родени в града: Димитър Чернев , Милко Бичев , Илия Вълков , Фриц Цвики .

Градът е родно място на много хора, реализирали се в различни области на културата. Актьорите Катя Динева , Кръстю Лафазанов , Христо Гърбов , Иван Кондов , Стефан Мавродиев , са от морската столица. Композиторите Анастас Наумов и Хайгашод Агасян , музикалните изпълнители Николай Докторов , Ваня Щерева , Тодор Костов , Филип Киркоров , Деси Добрева , Гери-Никол , Дара , Нина са родени във Варна. Художниците Георги Велчев , Борис Георгиев , Ванко Урумов , скулпторът Кирил Шиваров , писателят Марко Стойчев също е родом от Варна.

Със своите 850 декара Морската градина на Варна е национален паметник на градинското и парковото изкуство . Нейното строителство е по проект на Антон Новак , чешки градинар-декоратор, поканен в града от Карел и Херман Шкорпил . В морската градина има Алея на възрожденците с паметници на бележити българи от Възраждането и националноосвободителните ни борби. На входа на Морската градина се намира паметникът на Антон Новак. Неповторимостта и притегателната сила на Морската градина или Приморския парк се дължат и на съседството на морето, и на плавното преливане на морския ландшафт със зеленината на бреговата зона. Плитководието на Варненския залив и подхранването на брега от едрия пясъчник от срутищата на високия скат обуславят по-нататъшното разширяване на бреговата ивица навътре в морето. Средно на всеки квадратен метър от ската се падат 5 m 2 , отвоювани в морето. Тази особеност на нарастване на Приморския парк към морето, както и развитието на морските спортове, го правят привлекателно и перспективно място за почивка.

В Морската градина са разположени Варненският аквариум и Делфинариумът .

Крайбрежната алея или така наречената и силно оспорвана от гражданите „Алея първа“ (проект) е зона между Морската градина и плажа. От 2001 г. тя се стопанисва от консорциума „Алея първа“, обединяващ всички концесионери на варненските плажове – „Фамилия“ ООД, „БГГ“ ЕООД, „Камбана“ ЕООД, „ЕТ Дист – Димитър Атанасов“ и „Лазурен бряг 91“ ЕООД. През март 2009 г. терените на Алея първа са преактувани като частна държавна собственост от заместник-областния управител на Варна в нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от Закона за държавната собственост и са продадени на „Холдинг Варна“ (групировката ТИМ). От 2012 г. холдингът започва 5 големи строежа върху площ от 118 декара на варненския бряг. Проектът се поддържа от държавната власт – всички правителства, в разрез с позицията на гражданското общество, което иска да запази автентичната морска природа на парка.

В близост до Варна на площ от 13 207 декара се намира природният парк Златни пясъци със скалния Аладжа манастир . Той е вторият обявен парк в България след Национален парк Витоша .

Аспарухов парк Парк „Владислав Варненчик“ Парк „Младост“ Парк-паметник на българо-съветската дружба Университетска ботаническа градина – Варна

Със своите 800 декара паркът резиденция Евксиноград е национален паметник на градинското и парковото изкуство . Той е естествено продължение на Морската градина на север и връзка с парка на курорта Константин и Елена . Паркът се използва от правителството на България и обикновено не е открит за посещения. Астрономическата обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ – първият в България астрономически комплекс, открит през 1968 г. Комплексът се състои от астрономическа обсерватория, планетариум и кула с махало на Фуко . Намира се в централната част на Морската градина. Планетариум на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ . Железопътната гара във Варна е изградена по проекта на железопътната гара в Бургас . Поради тази причина двете сгради са еднакви в архитектурното отношение. Фестивален и конгресен център

На Варна е наречена улица в София ( Карта ).

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.