Храм "Света Богородица Панагия" - Варна

През 1602 година израства черква в града. В местността Аязмото, сред клоновете на един бряст, някой безименен българин открива икона. Тя се държала на въздуха, а не беше закачена за дървото, и затова я сметнали за чудотворна. Озовала се там по необясним начин. Решили да я махнат и пренесат във Варна. Когато я сложили на колата на минаващ турчин, воловете му отказали да помръднат. Повторило се същото и с грък, минал по същия път. Накрая един млад българин успял да я пренесе. Хората, учудени от чудото, решили, че там, където воловете му спрат, да построят храм. Спират на площада в тогавашния център. По време на османската власт християнските църкви се градели скришно, без да се издават. Не можели да надвишават два метра, затова черквата е вкопана. При строежа се разбрало, че и преди тук е стояла малка църква. Първоначално корабът бил широк седем метра и дълъг осем. След пожар през 1640 година черквата е възстановена и разширена, като с времето добива сегашния си образ. До 1914 година е под грижите на гръцката митрополия, след което е затворена около десет години. През 1924 година, с идването на български настоятел, отново отваря врати. Много интересен е иконостасът на "Малката Света Богородица". Според историците е създаден през 1896 година. Направен е от тъмна дървесина – може би орех или кипарис, украсен е с много православни символи и сложни орнаменти. За жалост, авторът на този шедьовър не е известен, но стилът наподобява дебърската школа. Експерти твърдят, че иконите в черквата са огромно богатство, с което малко църкви могат да се похвалят. Единственото отклонение от каноните е, че повечето светци гледат на юг, а не на запад.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви