Девня

Област: Варна

Население: 8952 души (15 март 2024 г.) 107 души/km²

Площ: 83,621 km²

Надморска височина: 48 m

Пощ. код: 9160

Тел. код: 0519

МПС код: В

ЕКАТТЕ: 20482

Описание

География

Девня се намира на Добринското плато, в най-източната част от платото, на 22 километра западно от Варна и 18 километра североизточно от Провадия .

Градът е известен с карстовите извори , които дават начало на река Девня . Те са най-големите карстови извори в България с общ дебит от 3700 литра в секунда. В района има общо около 30 извора, обединени в 7 изворни групи. Всички извори са каптирани за водоснабдяване на промишлеността на Девня и Варна.

История

На 2 километра северно от града, югозападно от кариерата за циментовия завод, е открито скално светилище.

Античното име на Девня е Марцианополис (на латински : Marcianopolis ; на гръцки : Μαρκιανούπολις ). Той е главният град на римската провинция Долна Мизия ( Moesia inferior ), основан от император Траян през 106 г. след походите срещу даките. Предполага се, че е нарекъл града в чест на сестра си Марция. От онзи период е известен слабо проучен античен амфитеатър .

При избухването на Балканската война в 1912 г. човек от Девня е доброволец в Македоно-одринското опълчение .

В близкото минало днешният град Девня е представлявал 3 села – Девня (или Девне – „Божествено великолепно място“), Река Девня и Марково. В края на 1950-те години започват строежите на девненските заводи. През 1969 г. Девня е обявена за град, включващ кварталите „Нанко Недев“ (с. Девня), „Изворите“ (с. Река Девня), „Повеляново“ (с. Марково) и „Химик“ (с жилища за работниците), както и Промишлената зона. Днес никой не живее в кв. „Химик“ и повечето блокове са съборени, а болницата е преместена в кв. Река Девня – сегашното и предишно име на „Изворите“. Квартал „Нанко Недев“ е преименуван на кв. „Девня 1“, а името на Повеляново не е променено.

През социализма се развива мрежата на градския масов транспорт с 3 градски линии (№ 2, 3), както и извънградските линии за Варна № 14, 24, 28. Бившето държавно автомобилно предприятие е приватизирано и обслужва линии 1, 1А, 14, 14А, 28.

На 1 ноември 1986 година тежка промишлена авария в Завода за винилхлорид и поливинилхлорид убива 20 души.