Българско знаме

Игнатиево

Област: Варна

Население: 4328 души (15 март 2024 г.) 168 души/km²

Площ: 25,841 km²

Надморска височина: 77 m

Пощ. код: 9143

Тел. код: 05119

МПС код: В

ЕКАТТЕ: 32278

Описание

География

Град Игнатиево се намира на запад от Варна , на 15 км от нейния център. Има само автомобилни пътища. На 2 км от града в източна посока се намира общинският център – град Аксаково . На 2 км в западна посока е разположено с. Припек , а малко след него – с. Слънчево . На север от гр. Игнатиево е с. Доброглед .

В близост до града, на юг от него се намира местността „ Побитите камъни “. В северна посока градът лежи на залесен склон.

Почти в самия град има могила, неразгадана и до днес. През социализма е започнато разкопаване от единия край, което не подсказало нищо, затова предположенията за исторически паметник са отпаднали.

История

През Кримската война (1854 – 1855) край Руслар са разположени английски и френски войски.

След Руско-турската война от 1877 – 1878 г. бежанци от Одринска Тракия се заселват и основават две села – Руслар и Карагьол, които впоследствие се обединяват в село Игнатитево.

Първоначално хората заселват ниската част – там, където сега са нивите и където минава магистрала Хемус , но много хора умират от болести и по-късно селото се измества в по-високата част. Към 1896 г. заразните болести са все още широко разпространени в селото.

През 1883 г. в Руслар е открито начално училище, а през 1919 г. – и прогимназия. На 4 август 1924 г. Русларският общински съвет разглежда бюджета на общината по доклад на кмета Яни Шивачев и поради липса на достатъчни училищни помещения отстъпва своето общинско здание за оформяне на три класни стаи, канцелария, салон и около декар и половина дворно место на прогимназията на селото. През 1930 г. двете местни училища се сливат и се преместват в новопостроена сграда.

През 1934 г. селото е преименувано на Игнатиево в чест на руския дипломат Николай Игнатиев .

Впоследствие в Игнатиево се заселват и хора от други части на България (предимно добруджанци и македонци ). По време на социализма , когато голяма част от местното население си намира работа в заводите във Варна, не достига работната ръка в селскостопанската кооперация на с. Игнатиево. Тогава в селото се настаняват копанари , доведени от тогавашния кмет. С времето тяхната численост се увеличава. Голяма част от тях се смесва с местното население. Благодарение на своя труд те разполагат със собствени жилища и обработваеми площи.

След заселването на циганите в селото се появява напрежение между етническите групи. Това принуждава стотици хора да си продадат къщите и градините и да се заселят във Варна или в Аксаково.

През 1983 г. е построена нова сграда на училището.

На 9 март 2011 г. село Игнатиево е обявено за град от Министерския съвет на Република България.