Провадия

Област: Варна

Население: 12 129 души (15 март 2024 г.) 558 души/km²

Площ: 21,738 km²

Надморска височина: 56 m

Пощ. код: 9200

Тел. код: 0518

МПС код: В

ЕКАТТЕ: 58503

Описание

География

Провадия е град в Североизточна България, намира се в област Варна и е административен и стопански център на община Провадия . Отстои на 410 км североизточно от София , на 47 км западно от Варна и 53 км югоизточно от Шумен .

Градът е разположен на Провадийска река , по протежение на Провадийски пролом , обграден с високи скали от изток и запад.

На 5 km югоизточно от град Провадия се експлоатира солен щок , внедрен в отслабената зона при пресичане на няколко разлома .

История

Провадия е селище с над 25-вековна история. Най-ранните открити следи от човешка дейност в района са датирани от V век пр.н.е., когато тези земи са били обитавани от траки . Материално наследство от тяхната култура са запазените около 30 скални гробници разположени в местността „Табиите“ (от турски език – укрепленията).

Приета е тезата, че днешният град е наследник на възникналата през V век крепост на Византия , която била част от изградената фортификационна система срещу нахлуващите от север войнствени племена. Византийците я наричали „Проватон“ (Πρόβατον). Има различни предположения за произхода на това име: едното го свързва с проход или теснина, докато другата версия е обвързана с превода от старогръцки език на наименованието „Проват“ (Προβάτ), което означава „овца“. Вероятно заради добре развитото овцевъдство в този край.

Заселилите се тук славяни (VI – VII век) нарекли крепостта „Овеч“ – буквалният превод на византийското наименование. Дошлите по-късно Аспарухови прабългари също възприели това име, което останало и през следващите средни векове. Вече в пределите на българската държава укреплението бързо се разраства в селище и дори става военно-административен център. За това способствало стратегическото му разположение – близостта до Плиска , Преслав и Варна , при евентуално превземане на Варна, Овеч бил основната преграда по-пътя към Плиска и Преслав.

По време на Второ българско царство (XII – XIV век) градът е бил процъфтяващ занаятчийско-търговски център, тук идвали търговци от Дубровник , Армения и други далечни краища. Овеч се издига и като един от най-важните митрополитски центрове на България, наред с Велико Търново , Велики Преслав , Червен , Дръстър , София .

Според Константин Иречек през османския период Провадия е главен източнобалкански център на дубровнишката търговия , а местната дубровнишка колония използва своя черква със сводове. При управлението на султан Мурад IV (1623 – 1640) в Прувади работи османска монетарница , в която се секат сребърни акчета .

По време на Руско–турската война (1828 – 1829) градът е напълно разрушен и години наред се възстановява. Броят на българското население чувствително намалява вследствие на няколко изселнически вълни към Русия и Румъния.

През януари 1878 г. местното население – християни и мюсюлмани, подписват писмено споразумение за взаимна защита от частите на воюващите страни – Руска империя и Османска империя . Съставена е общинска управа от 5 мюсюлмани, 4 българи и 1 евреин, ръководена от Осман бей . Това спомага за запазването на града и близките села от разоряване. На 3 февруари 1878 г. войски, водени от генерал Константин Манзей , се придвижват по маршрут Суворово – Неофит Рилски – Петров дол – Провадия и влизат без съпротива в града. Руските войски са посрещнати тържествено от християните. Осман Бей кани генерала в конака и му предава символично ключовете на града. Конниците на генерал Манзей престояват в града само няколко часа. Те разрушават жп гарата, подпалват държавните складове с храни и се отправят на север. На следващия ден – 4 февруари 1878 г., се получава известие за подписаното 4 дни по-рано в Одрин примирие. Според него до сключването на мира днешните североизточни български земи остават под османско управление. Старата администрация остава по местата си и дори до август 1878 г. продължава да събира данъците. 3 дни след оттеглянето на руските части, каймакаминът Сюлейман Ефенди се завръща в града с около 150 заптиета и поема управлението на каазата. Мирновременният живот се подновява постепенно. Това положение на относително спокойствие се дължи на сравнително доброто отношение на мюсюлманите към християните, които в миналото живеят дружелюбно. Окончателното освобождение на града става в края на юли 1878 г. Властта в града преминава в руската комендатура. В следващите дни са освободени и всички селища в региона. Поради тази причина в града пристигат руски войски едва няколко месеца по-късно на 29 – 30 август 1878 г. Освобождение на България от османско владичество заварва града с около 3500 жители. За кратък период от време градът е окръжен център в Княжество България . В резултат на административна реформа от 1881 г. до 1959 г. е със статут на околия . Градът се разраства и развива, увеличава се броят на жителите, отварят се мелници, маслобойни, фабрики за лакове, сапун, текстил.

В първите години на XX век, градът е известен с трайната си подкрепа за Прогресивнолибералната партия . Започва да се развива като промишлен и търговски център. През 1923 г. в града и околията му избухва силно обществено недоволство срещу Деветоюнския преврат .

През 1917 г. младият войник Стоян Събев открива близо до Провадийска река солен извор. През 1923 г. са построени соловарна фабрика и малка лечебна баня за работниците, а през 1935 г. е изградена по-голяма и по-модерна баня с едно отделение. През 1938 г. банята е разширена с допълнително отделение. Нарастващият интерес към солната баня води до построяването на модерни минерални бани през 1962 г., разположени в южния край на града. След Втората световна война започва бързо промишлено развитие. През годините на социалистическото строителство градът е част от промишлената ос Варна – Девня – Провадия. На 6 км югоизточно от града, край гара Мирово , се намира едно от най-големите находища в България на каменна сол , с дебелина 3900 м, на базата на което се получава готварска сол . Солен разтвор от находището по тръбопровод се пренася до химическия комбинат за производство на калцинирана сода в Девня .

Днес град Провадия и околностите му, с многобройните културно-исторически обекти, се превръща във все по-предпочитана туристическа дестинация.

Известни личности

Ивелина Балчева (р. 1964), певица Красимир Гатев (1944 – 2008), пианист Людмила Исаева (1926 – 1991), поетеса Йордан Нихризов (р. 1953), политик, инженер, председател на Българската социалдемократическа партия (БСДП) Светослав Обретенов (1909 – 1955), композитор и хоров диригент Люба Обретенова-Кръстева (1919 – 1997), професор, музикална педагожка и пианистка Светослав Овчаров (р. 1957), режисьор, професор в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ Камен Радев (р. 1970), председател на Национална айкидо и джиу-джицу федерация. Инструктор от международен клас. През 2015 г. получава наградата на японския посланик в н.п. Такаши Куидзуми за принос в българо-японските взаимоотношения в сферата на бойните изкуства. Василена Радева (р. 1982), режисьор, носител на наградите „Аскеер“ за дебют, „Икар“ за най-добро представление („Нордост – приказка за разрушението“) и Наградата за изкуство „Ст. Камбарев 2001“ Коста Ранков (1865 – 1953), политик, два мандата кмет на Варна, народен представител в X обикновено народно събрание Цончо Родев (1926 – 2011), писател, автор на исторически, фантастични и приключенски романи, разкази и новели Йордан Славчев (р. 1960), енигматик и издател Миглена Тачева (р. 1960), политик, юрист, министър на правосъдието 2007 – 2009 г. Пламен Бочков (р. 1957), професор, фолклорист, етнолог, антрополог, ректор на Нов български университет от 2012 г. Александър Обретенов (1903 – 1990), професор, изкуствовед, архитект и общественик Христо Кючуков (р. 1962), академик, професор, езиковед и педагог. Активист за човешките, образователните и лингвистичните права на ромите. Хрисан Христов (1937 – 2017), офицер от Държавна сигурност. Йоланта Родева-Романски (1921 – 2008), лекар. Работи във Варна, Бургас и Обзор. От 1955 г. живее в Цюрих. Работи 24 години в Кръводарителния център на швейцарския Червен кръст. Дончо Димитров (р. 1958), бизнесмен, стоковед, народен представител в XXXVII народно събрание (1995 – 1997) Борис Ганчев (1894 – 1963), актьор. От 1924 г. до смъртта си играе в трупата на Народен театър „Иван Вазов“. Станислав Владимиров (р. 1989), автомобилен състезател. Рали шампион на България за млади пилоти за 2016 г. Христо Ганчев (1877 – 1912), актьор. Взима участие в Първата балканска война. Умира на фронта от коремен тиф. Пламен Казаков (р. 1962), футболист. Играе в Спартак (Варна), Черно море (Варна), Ботев (Нови Пазар), Шумен, Пасош де Ферейра (Португалия). Соня Кънчева (1929 – 2006), народна певица Партений Левкийски (1907 – 1982), духовник , левкийски епископ на Българската православна църква от 1945 до 1982 г. Георги Пенев (р. 1969), флотски офицер, флотилен адмирал (бригаден генерал) Никола Тузсузов (1900 – 1997), художник – сценограф , илюстратор , шрифтописец . Автор на множество графики, илюстрации, сценографски решения, карикатури. Стефан Корабов (р. 1921), индустриалец. Конструирал машина за източване на ножчета за селскостопански машини. Борис Везнев (1890 – 1957), строителен инженер Суави Басри Хаджи (р. 1956), зоотехник, народен представител в XXXVI народно събрание (1991 – 1994) Светослав Неделчев (1961 – 2020), лекар, специалист по нервни болести, народен представител в XLI народно събрание (2009 – 2013) Славин Славчев (р. 1991), поп рок изпълнител, победител в българско телевизионно музикално шоу „ X Factor “ Драгомир Коев (1937 – 2019), лекар, професор по ендокринология, почетен председател на Българското дружество по ендокринология Стела Митева-Динкова (р.1973), професор в Академия за музикално танцово и изобразително изкуство – „проф.Асен Диамандиев“ Шеф Едуард Николов , главен готвач на ресторант "Св. Анна", бъдещ носител на звезда Мишлен . Несправедливо изгоднен от Сезон 7 на Hell's Kitchen .