Суворово
Област: Варна
Население: 5042 души (15 март 2024 г.) 86,8 души/km²
Площ: 58,075 km²
Надморска височина: 246 m
Пощ. код: 9170
Тел. код: 05153
МПС код: В
ЕКАТТЕ: 70175
Описание
География
Град Суворово отстои на 34 km северозападно от град Варна, на 56 km югозападно от град Добрич и на 59 km източно от град Шумен.
Община Суворово е разположена в северната част на Варненска област. Територията ѝ се характеризира с умерено континентален климат. Релефът е равнинен, като общината заема югозападната част на Добруджанското плато. Урбанистичната структура се характеризира с малко на брой населени места и водеща роля на общинския център. Жителите на общината са 7686. Разпределени са в 9 населени места: град Суворово и селата Чернево , Баново , Просечен , Николаевка , Левски , Изгрев , Дръндар и Калиманци .
Общата площ на общината е 216 km², като обработваемата площ е 61%, гори 15%, водни площи (язовири) 0,3% и 4,3% заета от пътища. Надморската височина е до 200 – 300 m. Ветровете са с преобладаваща северна, североизточна и северозападна посока. Това практически не допуска вредни емисии от химическите заводи в Девненската низина. Районът на град Суворово е едно от населените места в България с най-много слънчеви дни в годината.
Почвите в Суворово са карбонатни, средно мощни черноземи , с хумусен хоризонт до 60 – 70 cm. Имат тежък механичен състав, неразпрашена структура, със съдържание на хумус от 4,03 до 5,06%.
История
В хода на Руско-турската война от 1768 – 1774 при Козлужда (Везир-Козлуджа) се състои важно сражение между руската армия под командването на Александър Суворов и Михаил Каменски , и турската армия под ръководството на Хаджи Абдур Резак . В сражението Суворов овладява височина в тила на турския лагер, а после с поддръжката на пехотата на корпуса на Каменски разгромява войската на Абдул-Резак. Руснаците губят 209 души, а турците 1200. Тази битка е решаваща за кампанията от 1774 г. и води до сключването на Договора от Кючук Кайнарджа , който освен териториални придобивки за Русия, ѝ дава правото да покровителства православните християни на Балканите.
При Освобождението името на селото е Козлуджа , като според историка от началото на ХХ век Васил Миков това е турцизирана форма на по-старото Козица . През 1891 г. селото е включено в избирателна община на Варненския общински съвет .
Запазени са сведения от 1913 г. относно действията на румънската войска , завзела селото по време на Междусъюзническата война . Името на селището се споменява в редовния печат и през 1915 г. във връзка с работата на местната църква. През 1930 г. в селото се провеждат събрания срещу политиката на Демократическия сговор .
През 1934 г. селището е преименувано на Новградец ( Заповед 2820 на Министерство на вътрешните работи и народното здраве от 09.08.1934 г., обн. в ДВ, бр. 109 от 14.08.1934 г. ) След кооперирането през 1948 г. в селото е основано поделение на Районния кооперативен съюз във Варна.
Сегашното име Суворово ( Указ 288 на Президиума на Народното събрание от 17.06.1950 г., обн. в ДВ, бр. 144 от 20.06.1950 г. ) е в чест на руския пълководец Александър Суворов . От 7 септември 1984 г. Суворово е със статут на град.
Известни личности
Ради Василев (1883 – 1937) – политик, министър Драган Стоянов Драганов (1856 – 1931) – участник в Старозагорското въстание и опълченец от Руско-турската война (1877-1878) Райко Николов (1925 – 2021) – офицер от Държавна сигурност и дипломат Димо Тодоров (1926 – 2005) – политик, депутат от БКП и БСП
Празници и събития
Всяка година на 1 май в Суворово се чества празникът на града, като се правят тридневни фестивали – надпяване и надиграване с участници от цялата страна, които се празнуват в местността Орман бунар.
Краят на жътвата също се празнува в местността Орман бунар.
Местността Орман бунар е място за почивка и отдих с детски площадки, изградени барбекюта, навес с места за сядане и маси при лошо време. Има изградени две хижи с хотелски места. Местността е в близост до дъбова гора.