Бюст-паметник на Вела Благоева - Велико Търново

Виктория Живкова, по баща Атанасова, а по съпруг Благоева, е родена през 1859 г. в Търново. Тя е сред пионерите на социалистическото движение за жени в България, като е и писателка, публицист, и педагог. Нейни братя са политикът Георги Живков и просветният деец Никола Живков. До 1878 г. нейното образование се провежда в Търново, Габрово и Русе. При турското владичество преподава във Варна, Берковица и Цариград. След Освобождението завършва педагогическо училище в Санкт Петербург между 1878 и 1881 г., а след това и Бестужевските курсове от 1882 до 1884 г. Първоначално преподава в Одрин, но Екзархията я премества в Битоля поради нейните качества. Там пристига на 15 февруари 1882 г. като директор на девическото училище. В града тя разширява дейността си значително — само след две седмици основава неделно училище за около 20-25 жени, с идеята то да се превърне в женско дружество. Живкова подава и предложение за възстановяване на учителските събори отпреди войната. По-късно преподава в Тулча, Шумен, Търново и Пловдив, като често е уволнявана и преследвана заради своите идеи. През 1885 г. участва в издаването на списание „Съвременний показател“ заедно със социалиста Димитър Благоев, за когото после се омъжва. Редактира списанията „Женски труд“ и „Дело“, които са със социалистически характер. Сред нейните творби са „Царица Теодора. Скица из българския живот от XIV век“ (1894), „Процес“ (1898), „След бурята“ (1904) и „Две повести из народния живот на българите“ (1904). Написала е и педагогическия труд „Методика на българския език за народните елементарни и трикласни училища“ (1892), както и ръководство за детските градини.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви