Дебелец

Вероятно Дебелец е съществувал още през времето на Второто българско царство. За пръв път населеното място се споменава в османски регистър от 80-те години на XV в. под името Дебелче като тимар на Юнус, син на Кара Хазър. В друг регистър от 1579 г. селото е споменато като дервентджийско. Жителите му са задължени да ремонтират и поддържат моста над р. Беличе ( Белица ), както и да охраняват опасните места по пътя минаващ през него.

Град Дебелец се намира на 6 km югозападно от Велико Търново. Разположен е в малка котловина оформена от предбалканската хълмиста зона. В близост до него са градовете Килифарево и Дряново . Дебелец е подход към старопланинските проходи Шипка и Проход на републиката (Хаинбоаз). Покрай града минава и трасето на презбалканската железопътна линия Русе – Подкова .

Традиционният сбор на Дебелец е през първата неделя от месец август.

Сватбена церемония в Дебелец, преди 1945 г. Традиционен празник на града

Киро Ганев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Груйчин Никола Христов (Самоук) – роден 1844 г., майстор на първата веялка. Дончо Момчев Хаджиев – роден 1855 г., основателят на дружеството и читалище „Съгласие“. Никола Кузманов, роден в Лозенград през 1869 г. Директор на Дебелската смесена гиманзия. Петър Мазнев (Даскала) – (1894 – 1922), анархист. Цоню Ганев – роден 28 октомври 1896 г. Генерал-майор, командир на шестнадесета пехотна дивизия, която под негово ръководство печели ключови битки по време на Втората световна война в сраженията край река Драва срещу хитлеристките окупатори. Награждаван с много ордени за бойни заслуги. Описал участието на 16-а пехотна дивизия в Дравската епопея в книгата „Сурови дни“, София 1965 г., Държавно военно издателство.

Хаджи Никола Самоук Дончо Хаджиев Никола Кузманов

На Дебелец е наречена улица в София ( Карта ).

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.