Велико_Търново
Област: Велико Търново
Население: 66 943 души (15 юни 2024 г.) 2204 души/km²
Площ: 30,379 km²
Надморска височина: 220 m
Пощ. код: 5000
Тел. код: 062
МПС код: ВТ
ЕКАТТЕ: 10447
Описание
География
Градът е разположен по поречието на река Янтра . В него се пресичат главни пътища, свързващи Източна със Западна България ( Варна – 222 km , София – 219 km, Пловдив – 226 km, Бургас – 216 km) и Централна Европа с Мала Азия ( Русе – 107 km, Капитан Андреево – 217 km). През Велико Търново минава европейски транспортен коридор № 9. В съседния град Горна Оряховица (9 km) се намира Летище Горна Оряховица и най-голямата железопътна гара в Северна България .
Заедно с околните населени места (Горна Оряховица, Лясковец и др.) градът образува агломерация с население 128 867 души. На изток и североизток градът граничи с Арбанашкото бърдо, на север – с местността Картала, на запад – с местността Козлуджа, и на юг – с местността Дълга лъка.
Градът е разположен на площ от 20,4 km², а неговото землище на площ от 30,379 km².
История
Велико Търново има повече от 6000-летна история, като първите свидетелства за живот са от 4000 г. пр. Хр. Следи от първите обитатели около днешния град могат да бъдат открити по поречието на река Янтра . Следи от тракийскиската култура са останките от тракийски селища в местността Качица, Асенова махала и пролома Дервент. Според археолози, на хълмовете Царевец и Трапезица е съществувало силно укрепено селище, населявано от тракийските племена – кробизи и уздицензи. Открити са останки от полувкопани жилищни землянки, много фрагменти от глинени съдове, оръдия на труда, оръжия, битови предмети и накити, както и фрагменти от амфори от остров Родос, чернофирнисова керамика от IV-ІІІ в.пр. Хр.
Известни личности
Жана Мамарчева – пързаляне с кънки Иван Панайотов – тенис на маса Димитър Тодоранов – карате Весела Лечева – спортна стрелба Калоян Махлянов – сумист
В града са се раждали и са живели много духовници и аристократи от времето на Първата Българска държава. В своя столичен период, градът е дом на четири български владетелски династии: Асеневци , Шишмановци , Тертеровци и династията Смилец ; стотици аристократични фамилии, видни духовници и ръководители на Българската Патриаршия като Патриарх Евтимий , писатели – Григорий Цамблак . Търновград е пазител на българското и през годините на игото и Възраждането. Градът е дал на страната ни и Европа много духовници, търговци, занаятчии, писатели, политици и обществени дейци – Велчо Атанасов-Джамджията , Венета Ботева , Стефан Стамболов , Петко Славейков ; учени и учители – Георги Златарски , Евстати Маринов , Харалампи Джамджиев . Градът е свързан и с българските герои Васил Левски и Христо Ботев . Най-големи заслуги за развитието на архитектурата в града има майстор Колю Фичето .
Празници и събития
Годишните чествания на празника на Велико Търново, който се отбелязва на 22 март Международният фолклорен фестивал Празникът по случай обявяването на независимостта на България; Старопланинският събор „Балкан фолк“;
Фестивалът „Сцена на вековете“ през месец август, с постановки на открита сцена на Царевец Международен фестивал на туристическия филм „На източния бряг на Европа“, който е част от престижното международно туристическо изложение „Културен туризъм“, което се провежда всяка година през месец април в изложбени зали „Рафаел Михайлов“ Национален събор на овцевъдите Парад на военните духови оркестри Сребърна Янтра – Международен конкурс за млади изпълнители Международен реанакторски фестивал „Ежедневието на средновековен Търновград“ Международното туристическо изложение „Културен туризъм“
Аудиовизуалният спектакъл „Звук и светлина“, който вплита в себе си светлинни, звукови и словесни ефекти, е исторически разказ на най-важните моменти от българската история. За първи път се състои през 1985 г. в чест на 800-тната годишнина от въстанието на Асен и Петър .
В спектакъла по уникален начин са синхронизирани разноцветни светлини, драматична музика, лазерни лъчи, светкавици и звън от камбани, които разказват историята на България. „Звук и светлина“ се излъчва целогодишно, независимо от метеорологичните условия и може да бъде наблюдаван безплатно на официалните празници и на празниците на града от площада пред Царевец. Във всеки друг ден спектакълът може да се излъчи срещу заплащане, ако бъде направена заявка от индивидуални клиенти или организирани групи. Тогава той се наблюдава от специално построена за целта площадка с ограничен достъп.
„Звездни гласове над Царевец“ е международен фолклорен и етно, поп и джаз конкурс, организиран от областната управа, община Велико Търново, народно читалище „Седми юли“ и фондация „Короната на Търновград“. Идеята на фестивала е да популяризира фолклора и да покаже как той е свързан със съвременната етнопоп и етноджаз музикална култура. Провежда се в средата на месец септември.
Традиционната храна, характерна за региона се е изменяла през вековете. Антрополози определят че по времето на Първото и Второто българско царство по земите на днешно Велико Търново, средновековните българи са наблягали основно на пшеница и зърнени култури (просо, ръж, овес, леща, грах, нахут), мляко и млечни продукти, дивеч, вино. Висшите прослойки на обществото са имали по-богат избор на храна, внасяна от Средиземноморието. Владетелите и болярите според някои източници са се хранели често с византийска леща със свинско и бял сос, средиземноморска рибена чорба, маринована скумрия по манастирски, пушена пъстърва в мъх, ечемичен хляб, дивечова яхния, кюфтенца с боровинки и други ястия. Медовината, богатия асортимент от билки, също е бил добре познат. През османското владичество в града навлиза и ориенталската кухня. Турското кафе и чаят навлизат в бита на българина. Консумират се и много турски ястия като мусака, баклава и други. Традиционната българска кухня остава трайно през възраждането до наши дни: баница, тутманик, тиквеник, мекица, лютеница, бобена чорба, рибена чорба, мюлянка и др. Характерен за града е бил белият и ръженият хляб. Градът е бил известен с многобройните си сладкарници, кафеджийници, содо-лимонадопродавалници и други.
22 март – официален празник на Велико Търново 7 юли – освобождение на Велико Търново 16 април – подписване на Търновската конституция 22 септември – обявяване на Независимостта на България 26 октомври – обявяване въстанието на Асен и Петър , поставило началото на Второто българско царство