Килифарево

Област: Велико Търново

Население: 2313 души (15 март 2024 г.) 79,8 души/km²

Площ: 28,989 km²

Надморска височина: 303 m

Пощ. код: 5050

Тел. код: 06114

МПС код: ВТ

ЕКАТТЕ: 36837

Описание

География

Разположен е в Централна Северна България, Търновската предбалканска котловина, в близост до градовете Велико Търново , Дебелец и Дряново .

История

Килифарево е селище със стара история. Наличието на тракийски могили в околността (с. Големани ) и тракийско светилище (местността Дръвята) говорят, че тези земи са обитавани още в дълбока древност. Римляните също са използвали тези старопланински проходи (Еленския през с. Плаково и Хаинбоаз ). Имало е римска крепост охраняваща проходите, за което говори местността наречена „Хисаря“ между Килифарево и Плаково.

Селището вероятно съществува и по времето на Първото българско царство , но за това писмени паметници няма.

По време на Второто българско царство , Килифарево е селище с особен статут. Тук в местността „Градът“ е била разположена една от крепостите на Асеневци , контролираща старопланинския проход „Хаинбоаз“. Тук цар Иван Александър предоставя на Теодосий Търновски една от крепостите охраняващи прохода и същият основава школа (университет), която е известна като „Школата на Теодосий Търновски“. При падане на България под турско владичество крепостта-манастир е обсадена, превзета и опожарена. Впоследствие на това място е възникнал сегашният Килифаревски манастир чиито настоящи сгради Колю Фичето строи в 1840 – 41 г.

През Османския период селото запазва функцията си на охраняващо прохода „Хаинбоаз“. То е спадало към т. нар. Дервенджийски общини и е имало статут на привилегировано. Според ферман издаден от Селим II (1566 – 1574 г.) село Килифарево със своите махали съставлява вакъф, средствата от който са определени за изграждане и поддържане на гробницата на султан Селим в Цариград.

Празници и събития

Празник на града – последната неделя от август.