Павликени

Област: Велико Търново

Население: 9757 души (15 март 2024 г.) 231 души/km²

Площ: 42,221 km²

Надморска височина: 144 m

Пощ. код: 5200

Тел. код: 0610

МПС код: ВТ

ЕКАТТЕ: 55052

Описание

География

Град Павликени се намира в Северна Централна България, в област Велико Търново. Той е на 38 км от Велико Търново , на 41 км от Горна Оряховица , на 22 км от Левски , на 13,4 км от Сухиндол и на 35 км от Полски Тръмбеш .

Координатите на центъра на града са 43,23797° с. ш. и 25,30697° и. д.

История

В района на Павликени са открити следи от праисторическия човек.

На 5 километра северозападно от града е разкрит голям керамичен център от I–III век сл. н. е. Гипсовите тавани на помещенията били богато украсени с цветни растителни орнаменти. Разнообразен археологически материал – глинени съдове, лампи, бронзови апликации, накити, повече от 3700 сребърни римски монети, оброчни плочки, земеделски сечива и други находки разкриват бита на обитателите.

Съществуват две версии за възникването на населеното място. Според едната, която се основава на недоказана легенда, името на града идва от името на болярина Павликян, който се е заселил на тези земи и е основал чифлик. Според другата версия, поддържана от известния изследовател на павликянството историка Милчо Йовков, населеното място се е образувало при заселването на павликяни от Тракия. Селището съществува през XIII – XIV век, а с името Павликян се споменава през XV век. Неговото старо население е изповядвало павликянство . Според османски регистри от 1479/80 година то е павликянско село с 59 домакинства. С името Бавликян и Павликян селото се споменава в османските архиви от XV-XIX в.

По време на Освобождението (1878 г.) е малко село. През 1880 г. то има 580 жители. Занаятчията Атанас Хаджиславчев, който се преселва в района след Освобождението на България, полага усилия Павликени да запази статута си на административен център. Първият свещеник в село Павликени е бил Иван Пенчев. Започва изграждането на православен храм от Уста Генчо от село Скорцине . Храмът е осветен през 1882 година. След отказа на земевладелците от Бяла черква павликенецът Атанас Хаджиславчев се съгласява да дари собствени земеделски земи на министерството на железниците, за да се построят жп линията и гара Павликени. На 8 ноември 1899 г. е официално открита железопътната гара. Дотогава основната дейност в село Павликени е земеделието . След прокарването на жп линията София – Варна (1899 г.) селото се развива в търговско и занаятчийско селище. Жп гарата дава в началото на 20 век голям тласък за развитието на селото като икономически и околийски център.

Сградата на популярната банка е построена през 1922 г. Построява се и часовникова кула от пловдивчанина Таквор Гарабедян. В града се открива и земеделско опитно поле през 1925 г. През 1932 – 1933 г. от Бяла черква в Павликени се премества държавното коларо-бъчварско училище. Наред с него е открито и Земеделско училище.

Градът възниква след 1943 г. на основата на бившето с. Павликени. Изграждат се мелница, маслобойна, керамично предприятие, винарска изба, металообработващо предприятие.

Днес град Павликени е важен железопътен възел на централната жп линия София – Варна с развито машиностроене, лека промишленост, хранително-вкусова промишленост и други отрасли.

Известни личности

Родени в Павликени

Никола Гюзелев (1936 – 2014), български оперен певец Вероника (1976 – ), българска попфолк певица Факира Мити (1910 – 1988), български илюзионист Кирил Ракаров (1932 – 2006), български футболист Христо Пощаков (1944 – ), преводач, писател Димитър Томов (1957 – ), преводач, писател Христо Кършовски – инженер и офицер Иван Звездев (1975 – ), български кулинар и шоумен