Полски_Тръмбеш
Област: Велико Търново
Население: 4176 души (15 март 2024 г.) 243 души/km²
Площ: 17,172 km²
Надморска височина: 15 m
Пощ. код: 5180
Тел. код: 06141
МПС код: ВТ
ЕКАТТЕ: 57354
Описание
География
Град Полски Тръмбеш се намира в средната част на Дунавската хълмиста равнина . Разположен е край река Елия , ляв приток на течащата на около 2 km източно от града река Янтра . В миналото реките Елия и Янтра са причинявали наводнения, за предпазване от които левият нисък бряг на Янтра е коригиран с водозащитни диги, отделили от коритото ѝ стари нейни меандри , видими в ниските части между града и реката. Климатът е умереноконтинентален . Почвите са алувиално-ливадни , карбонатни и типични черноземи . Има находища на мергели и термална минерална вода .
Надморската височина на кръстовището при църквата „Рождество Богородично“ е около 43 m, по източния край на града откъм река Янтра се мени слабо около 40 m, а към северозападния му край нараства до около 100 m.
Източно покрай Полски Тръмбеш минава в направление север – юг първокласният републикански път I-5 , който е част от Европейски транспортен коридор Е85 . На север той води покрай съседното село Полско Косово , град Бяла и нататък към град Русе , а на юг – към Велико Търново. В направление северозапад – югоизток преминава през Полски Тръмбеш третокласният републикански път III-407 , а на запад-югозапад води третокласният републикански път III-502 .
През Полски Тръмбеш минава железопътна линия , водеща на север към Русе, а на юг през възловата гара в град Горна Оряховица (връзка с железопътната линия София – Варна ) за Велико Търново, Стара Загора , Кърджали .
Населението на Полски Тръмбеш, наброявало към 1934 г. 4507 души, търпи по-нататък резки числени промени поради присъединяването през 1971 г. и последвалото отделяне през 1991 г. на село Климентово до 5471 души към 1992 г., след което плавно намалява до 3736 души към 31.12.2021 г. според НСИ.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 4359 лица, за 3479 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 282 – към „ турска “, за 43 – към ромска , за 28 – други и известна част не се самоопределят или не са дали отговор.
История
За пръв път селището е споменато в османските регистри през 1430 г. с името Полски Търъмбеш. Назовава се с още няколко имена, но във всички има именния термин Тръмбеш. А самата дума „тръмбеш“ е от старославянски „тръмбя“, което означава подготовка на земята преди оран, т.е. почистването ѝ от треви, храсти, стебла и прочее. Към 1865 г. то е имало 40 – 50 български и турски къщи – почти по равно от двете народности. При първото преброяване на населението през 1880 г. жителите са 521.
Дълги години селището е малко по размери с незначително по брой население.
Прокарването през 1900 г. на железопътната линия Русе – Горна Оряховица (първи етап на железопътната линия Русе – Подкова ) дава тласък за по-бързо икономическо развитие на района. Гарата е открита официално през 1901 г. През 1911 г. в селото вече е утвърден ежеседмичен пазар в сряда . Търгува се добитък; изкупуват се зърнени храни, вълна, кожи, грозде, птици и други. Идват търговци от Елена , Търново (от 1965 г. – Велико Търново), Свищов , Русе; всяка година има панаир . Развиват се хранително-вкусовата, мелничарската, минната промишленост. Открива се клон на Българска земеделска банка (около 1922 г.), основава се Популярна банка (1924 г.), клон на Българска търговска банка (1928 г.); през 1900 г. е открито първото предприятие – мелница „Гирдап", през 1923 г. – керамична фабрика „Странджа“, през 1924 г. – 2 маслобойни, през 1938 г. – клон на Районния кооперативен съюз в Търново, през 1942 г. – консервна фабрика; откриват се големи търговски магазини и складове в района на гарата. Към 2019 г. пазарът съществува и е много оживен поради средищния характер на селището.
През 1873 г. в Полски Тръмбеш е основано училище. През 1894 г. е открита непълна смесена гимназия – от 2 октомври 1923 г. в новопостроена сграда, през 1900 г. – Допълнително занаятчийско училище, по-късно – Допълнително промишлено занаятчийско училище
От 1929 г. селото е електрифицирано.
През 1951 г. е създадена Участъкова болница, преименувана от 1962 г. на Общинска болница, от 1965 г. – Градска болница, от 1972 г. – Районна болница и от 1986 г. отново е Общинска болница с предмет на дейност: лечебна и профилактична дейност на населението от общината. На основание ПМС № 103 от 31 май 1999 г. и решение № 428 от 22 юли 1999 г. на общинския съвет – Полски Тръмбеш от болницата се отделя поликлиниката като самостоятелно Амбулаторно-поликлинично здравно заведение. Със Заповед № РД-20-05 от 18 юли 2000 г. на министъра на здравеопазването и решение на Окръжен съд – Велико Търново от 28 август 2000 г. болницата се преобразува в „Многопрофилна болница за активно лечение – Полски Тръмбеш“ ЕООД с общинско имущество.
На 21 януари 1949 г. е учредено ТКЗС „Нов живот“ – село Полски Тръмбеш, което в края на 1958 г. влиза в състава на ОТКЗС „В. И. Ленин“ – с. Полски Тръмбеш (1959 – 1973) Впоследствие то се променя на: клоново стопанство – Полски Тръмбеш към Аграрно-промишлен комплекс „Янтра“ – Полски Тръмбеш (1974 – 1989); ТКЗС „Янтра“ (1989 – 1991); Земеделска кооперация (ЗК) „Янтра – 92“ – Полски Тръмбеш (1992 – 1992); ЗК „Янтра – 92“ – Полски Тръмбеш в ликвидация (1992 – 1995).
Предприемчивият дух на местното население и наличието на удобни железопътни и шосейни връзки със селищата на съседните общини спомагат за по-нататъшното развитие на хранително-вкусова и машиностроителна промишленост. Маслодобивната фабрика, наречена „Марек“ и консервната фабрика „Мизия“ увеличават производството си и снабдяват региона с хранителна продукция. Ремонтната работилница прераства в машинно-тракторна станция (МТС), а по-късно в машиностроителен завод „Първи май“. Това развитие е предпоставка за нарастване на населението и със Закон за обявяване на села и селища за градове и селища от градски тип от 11.09.1964 г. Полски Тръмбеш е обявен за град
Известни личности
Родени в Полски Тръмбеш подполковник Емилия Николова Гайдарджиева – Гърбова (р. 1932), първата жена в България - летец на военен реактивен самолет (1953 – 1954 и 1968 – 1978 г.) Йордан Колев (1936 – 2017), композитор и педагог Веселин Маринов (р. 1961), певец, почетен гражданин на града от 2004 г. Мартин Дамянов (р. 1978), писател Други личности, свързани с Полски Тръмбеш Цанко Церковски (1869 – 1926), писател и политик, учител в Полски Тръмбеш през 1892 – 1894 г. Христо Бойчев (р. 1950), драматург. Автор на пиеси, играни в 34 страни на света. Живял, учил и работил като инженер в П. Тръмбеш от 1963 до 1985 г. Почетен гражданин на града от 2004 г. Калоян Илиев (р. 1980), футболист, почетен гражданин на града от 2004 г.
подполковник Емилия Николова Гайдарджиева – Гърбова (р. 1932), първата жена в България - летец на военен реактивен самолет (1953 – 1954 и 1968 – 1978 г.) Йордан Колев (1936 – 2017), композитор и педагог Веселин Маринов (р. 1961), певец, почетен гражданин на града от 2004 г. Мартин Дамянов (р. 1978), писател
Цанко Церковски (1869 – 1926), писател и политик, учител в Полски Тръмбеш през 1892 – 1894 г. Христо Бойчев (р. 1950), драматург. Автор на пиеси, играни в 34 страни на света. Живял, учил и работил като инженер в П. Тръмбеш от 1963 до 1985 г. Почетен гражданин на града от 2004 г. Калоян Илиев (р. 1980), футболист, почетен гражданин на града от 2004 г.
Празници и събития
8 септември – Празник на града, организиране на ежегоден панаир, увеселителни люлки; музеят провежда ежегодно национална научна конференция, провеждат се и други литературни и културни прояви. 24 май – Ден на славянската писменост и култура, ежегодно изпращане на абитуриентите . 16 май – Спортен празник на града. 11 юли – Исторически празник – Ден на освобождението на града от османско владичество .