В най-западните райони на Западния Предбалкан се намира самотната височина Връшка чука, разположена точно по границата между България и Република Сърбия. Държавната граница, минаваща от север на юг, я разделя на две неравностойни части. По-малката, но по-висока югоизточна част е на наша територия, а останалата, по-обширна и ниска – в сръбска. Основната скална основа на възвишението е съставена от варовици, образувани през юрския период. Склоновете ѝ са изключително стръмни във всички посоки. На юг чрез седловина с надморска височина 450 м се свързва с планината Бабин нос, а на север седловина Връшка чука (350 м) я отделя от вододела Бачията. Простира се на 3 километра в посока северозапад-югоизток при ширина от 1 до 1,2 километра. Най-високата точка е връх Връшка чука (692 м), възвишаващ се с над 300 метра над близките равнинни области. Покрито е с ниски храстови гори, като най-високите участъци по билото са без растителност, а в подножията има земи, използвани за земеделие. През 1986 г., на 4 ноември, е обявена за природна забележителност с площ 67,6 хектара. Статутът ѝ е променен на защитена местност на 21 август 2003 г. На 4 декември 2009 г. площта на защитената територия е разширена до 68,28 хектара. Опазването има за цел да съхрани редки растителни видове, като български ерантис, тъмнопурпурна метличина, томасиниев минзухар, ничичово прозорче и други.
Категории / Тагове
Информация
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
