Бяла_Слатина
Област: Враца
Население: 10 992 души (15 март 2024 г.) 133 души/km²
Площ: 82,383 km²
Надморска височина: 99 m
Пощ. код: 3200
Тел. код: 0915
МПС код: ВР
ЕКАТТЕ: 07702
Описание
География
Градът се намира на около 50 км североизточно от Враца в Северозападна България , област Враца , община Бяла Слатина . Бяла Слатина се намира в ниска част на равнината и затова при движение по пътя за града самият град не се вижда. Бяла Слатина е един от малкото градове строени планово – с прави и дълги улици. На север от града се намира вилна зона (застроени вили по цялата дължина на града). Покрай града от север-североизток минава река Скът .
История
Най-старото селище в центъра на Бяла Слатина е от епохата на средния неолит , втората половина на шестото хилядолетие пр. Хр. Останките от това селище са открити на самия бряг на р. Скът и се простират на юг до градската баня и до парка. Има още няколко неизследвани праисторически селища в района на днешния град. При изкопни работи за основите на читалищната сграда на югоизток от центъра на града са открити останки от селище и некропол, съществували през бронзовата епоха . Намерени са глинени съдове и един бронзов връх за кама, които се съхраняват в Националния археологически музей . На изток от града до извора Сладнѝца, бившата училищна градина, също има следи от антично тракийско селище.
Видно от османски документи от периода XV – XIX в. Бяла Слатина е заварена от османската инвазия с днешното си име. Изглежда, че Бяла Слатина и целият край много са пострадали при един селски бунт против султана през 1766 г., в резултат на което много от селата били обезлюдени, а други останали с население по-малко от половината. Поради това турската администрация заселила в този район помаци от Ловешко и Тиквешко . Според един списък от 1876 г. българомохамеданите в Бяла Слатина наброяват близо 100 къщи и 156 жители (броени са само мъжете). След Освобождението помаците постепенно се изселват в Анадола.
С указ № 317 от 26 юни 1880 г. Бяла Слатина става околийски център на окръг Орехово и е околия до 1959 г. на Врачанска област.
Първата болница в селото е открита през 1889. През 1907 година толстоисти правят опит да основат своя колония в селото и дори инсталират там печатна машина, но са изгонени от местните жители.
В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Прогресивнолибералната партия .
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Бяла Слатина са доброволци в Македоно-одринското опълчение . Бяла Слатина е обявена за град с указ на цар Фердинанд от 27 юни 1914 година. Илия Калканов е кметът, по чието време населеното място става град.
Известни личности
Блага Димитрова (1922 – 2003) – писателка, сценаристка, поетеса и вицепрезидент на Република България Цола Драгойчева (1898 – 1993) – политик от БКП Васил Габровски (1930 – 2011) – художник-живописец, дизайнер, монументалист, председател на СБХ, Враца (1972 – 1988), сред основателите на художествената галерия в града академик Васил Николов (р. 1951 – археолог) Весела Драганова (р. 1964) – председателка на Партията на българските жени Георги Божинов (р. 1949) – политик проф. Димитрина Кауфман (р. 1944) – музиколожка и фолклористка, създателка и ръководителка на хорове Емил Трифонов – Кембъла (1964 – 2007) – музикант, телевизионен водещ и шоумен Десислава Сашова(Диона)-рап и попфолк изпълнител Кристина Пламенова-модел и участник в Ергенът 2 проф. д-р Йордан Стаменов (р. 1940) – физик, завършил в Дрезден „ Ядрена физика “, директор на Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН Лъчезар Лазаров (1952 – 2019) – журналист, учител, книгоиздател, поет и общественик Маргарита Дакова (1926 – 1984) – основоположничка на музея в Добрич, етнографка, публицистка Милен Гетов (1925 – 2022) – кинорежисьор, журналист и драматург Николай Хрелков (1894 – 1950) – поет, публицист и преводач Петко Карлуковски (1921 – 1974) – актьор Петър Маринов Нанев (1954 – 1990) – преподавател по латински език в Тракийския университет в Стара Загора доц. Светла Владимирова Цанкова (р. 1969) – доктор по философия , преподавателка в УНСС Събка Николова Тодорова-Цанкова (р. 1948) – заслужил учител и общински съветник от БСДП Цанко Бозайников (1928 – 2003) – музикант, музикален педагог и композитор, съосновател (1954) на Детската музикална школа и пръв неин директор, организатор и ръководител на инструментални състави и хорове проф. Цанко Яблански (р. 1944) – професор по генетика и селекция на животните , заместник-ректор на Тракийския университет , кмет на Стара Загора, посланик в Израел Цветан Сираков (р. 1943) – художник, живописец, читалищен деятел, общественик Цено Йолов (1929 – 1998) – учител, автор на 3 учебника
Георги Цанев (1943 – 2008) – писател, поет, журналист и общественик Иванчо Съйнов – народен будител и революционер Кольо Радев-Черкеза (1850 – 1927) – революционер, участник в Ботевата чета Красимир Андреев (р. 1935) – учител, диригент и композитор Красимира Василева Милчева – журналистка, учителка, поетеса, общественичка Марин Попандреев (1840 – 1916) – свещеник, народен будител, общественик Никола Джамджиев – учител, революционер, народен будител Николай Димитров Фенерски (р. 1974) – журналист, публицист, писател, преводач, общественик Светослав Обретенов (1909 – 1955) – композитор, диригент и общественик Филип Симидов (1852 – 1925) – учител, революционер, народен будител Христо Цанев Карлуковски (1870 – 1956) – индустриалец, основател на фабрика „Енергия“ в Бяла Слатина и общественик, деец на БРСДП (широки социалисти) Цани Гинчев (1832 – 1894) – народен будител, писател, публицист и учител Цветан Близнаков (1929 – 2012) – педагог, дългогодишен ръководител на шахматната секция в града, актьор-самодеец, публицист, писател, общественик Йонислав Йотов Тото (Рапър)
Празници и събития
Майски културни празници: провеждат се всяка година около празника на славянската просвета и култура 24 май . Традиционен белослатински панаир : провежда се всяка година около 14 септември Кръстовден . Празникът продължава няколко дни. Включва културна програма и представяне на браншови организации. Празник на Бяла Слатина: отбелязва се на църковния празник Кръстовден (14 септември) с решение на Общинския съвет от 2002 г.