Регионален исторически музей - Враца

Разположен на 110 километра северно от столицата София, във Враца се намира един от значимите музеи в Северна България. Първоначалната музейна колекция е създадена от хаджи Тошо Ценов (1749-1836), заможен търговец от града, а по-късно е допълнена от сина му Димитраки Хаджитошев (1780-1824). Окръжният народен музей е основан през 1953 година, а три години по-късно, през 1956, в кулата на Мешчиите е отворена първата изложба, като една част от нея е определена за художествена галерия. През 1976 година във Враца е открит Етнографско-възрожденският комплекс "Никола Войводов". В него днес влизат експозицията в къщата музей "Никола Войводов", както и изложба "Градски бит" в Капитанската къща, която представя автентични вещи и интериор на възстановен дом на средно заможно семейство от началото на миналия век. През 1987 година към Окръжния исторически музей се присъединява и комплексът "Св. Софроний Врачански", включващ няколко обекта: Възнесенско училище, Хаджийска къща, къща "Иван Замбин", къща "Григорий Найденов", църква "Св. Възнесение", както и експозиции на транспортни средства, земеделска техника и занаятчийски работилници. В централната сграда на музея са разположени няколко постоянни експозиции. Археологическият раздел обхваща зали "Праистория", "Античност", "Средновековие", "Тракийски съкровища", "Рогозенско съкровище" и Лапидариум. В зала "Праистория" се проследява развитието на човешките общества от най-древни времена до римския период, като са изложени керамика, оръдия на труда и оръжия, типични за различните епохи. В зала "Античност" са събрани артефакти от римската и ранновизантийската епоха (I-VI век), включително бронзова римска диплома, култов глинен съд, колекция от каменна пластика, бронзови медицински инструменти и костен амулет. Зал "Средновековие" представя културно-историческото наследство на региона през периода VII-XIV век, където могат да се видят старобългарски накити, костени иконки-амулети, сребърна мощехранителница и различни битови предмети. В зала "Тракийски съкровища" са изложени находки от Могиланската могила, включително златен венец, златни обици и уникален сребърен наколенник с позлата, както и съкровища от Мизия (Букьовци) и Галиче, състоящи се от сребърни, позлатени и златни ритуални съдове. През 1999 година е открита специална зала за Рогозенското съкровище — най-голямото тракийско съкровище, открито в България. То се състои от 165 сребърни позлатени съда, образуващи семеен сервиз на династия тракийски царе, датиран между края на VI и IV век пр. Хр. В Лапидариума, експозиция на открито, са изложени мозайка от с. Галатин, надгробни стели, колони и други каменни паметници. В зала "История на България ХV-ХIХ век" са показани примери от Врачанската книжовна, иконописна и златарска школа. "Ботевата зала" е посветена на революционера Христо Ботев (1848-1876) и неговата чета, като съдържа оригинални снимки, архивни документи, Манифест за обявяване на Руско-турската война (1877-1878), опълченски ордени, медали и оръжия. В зала "Каменна дъга" са събрани над 1000 образца от минерали, скали и фосили, предимно от България, но и от други континенти, като някои от тях са открити във Врачанския руден район и са нови за науката. Експозицията в зала "Нова история" проследява развитието на Враца и региона до 1918 година, представяйки икономическите, политическите и културните им особености. В музея се предлагат за продажба информационни материали, пътеводители и сувенири.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви