Големо Бабино

Селото се споменава в османски документи от средата на XV в. само с името „Бабино“, а в по-късен документ от началото на XVII в. е записано като „Долно Бабино“, което свидетелства за съществуване на две села – сегашните Горно и Долно Бабино, които впоследствие са известни с имената Мало Бабино (от 1942 г. слято със селото Българска Бела и образувано ново село под името Бели извор) и Големо Бабино.

В района на с. Големо Бабино не са открити и не са известни засега исторически паметници, освен развалините на една малка средновековна църква в местността Черковище. В същия район са открити 23 броя медни византийски монети от времето на Мануил I Комнин , Андроник I Комнин и Исак II Ангел (1185–1195 г.), което показва, че през XII в. в района е имало някакво събитие, което е принудило собственика да зарови в земята монетите. През вековете на робството селото се е местило в местностите Селищата и Селището, поради чумни епидемии и липса на обществена сигурност.

Старата носия на жителите на с. Големо Бабино е била белодрешковска.

Село Големо Бабино е разположено в равна лъка по левия бряг на река Ботуня . Намира се на 24 км от областния център Враца и на 4 км от общинския – град Криводол. На изток граничи със село Власатица , на юг – със село Пудрия , на запад – със село Уровене , и на север е Криводол. Селото се състои от 300 къщи.

Запазени са обреди и обичаи, свързани с празниците Трифон Зарезан, Бабинден, а на Йордановден има и литургия в местната църква.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.