Габрово

Според най-разпространената легенда, Габрово е основан от Рачо Ковача преди около 250 години. Историята гласи, че той бил странстващ майстор ковач, който се установил под едно габърово дърво. Съществуват много други, но не толкова популярни легенди за първи заселници на Габрово.

Габрово възниква през средните векове като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи. На 2 km източно от града се намира крепостта „ Градище “, съществувала до началото на VII век. По откритите златни и медни монети от времето на римските императори Константин I Велики (306 – 337 г.) и Юстин II (565 – 578 г.) археолозите датират крепостта Градище като късноантична и ранносредновековна (от IV до VI век)

При археологически проучвания на територията на крепостта са разкрити крепостна стена с дължина около 4 km, която е обграждала крепостта, 42 гъсто застроени жилищни сгради, помещения на гарнизона , охраняващ крепостта, главен вход и три охранителни кули . В най-високата част на крепостта Градище се е намирал главният храм , построен през IV век, а малко по-късно към него е изградено и помещение за кръщене, т.нар. баптистерий . Крепостта Градище е разрушавана и възстановявана многократно; счита се, че престава да съществува след падането на България под османско иго .

През 2012 г. е направено почистване на разкопките в м. Градище, а през 2013 г. се предвижда продължаване на разкопките.

При археологически разкопки през 1985 и 1989 г. е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода XIII – XIX в., както и останките от църквата „ Света Петка “. Смята се, че църквата е построена след престоя на мощите на св. Петка Българска в селището, при пренасянето им от Епиват във Велико Търново през 1298 г. Така е потвърдено съществуването на селище на габровска територия още по времето на Втората българска държава .

Габрово е родният град на Иван Калпазанов , който построява и заедно с Васил Карагьозов оборудва с модерни немски машини първата фабрика за текстил в Габрово и в новоосвободеното Княжество България (1882 г.). Превърнал се в „българския Манчестър“, в Габрово се раждат и заселват много изявени предприемчиви личности. Така тук с бързи темпове паралелно се развиват индустрията и образованието. Двамата стават родоначалници на дългосрочни габровско-немски отношения. Началото е поставено през декември 1881 г. в град Кемниц , Германия . Кулминацията е установяването на немско консулство в Габрово с консули Васил Карагьозов (1926 – 1933) и Кольо Карагьозов (1934 – 1935).

В края на XII век тук се развиват занаятите и търговията, както и производства, свързани с обслужването и опазването на проходите през Балкана – ковачество, оръжейничество и др. В годините на османското владичество Габрово е голям занаятчийски и търговски център. През XIX век тук се практикувани 26 занаята – ковачество (налбантство), ножарство, чакракчийство, грънчарство, гайтанджийство, кожарство, бубарство и много още. Първата текстилна фабрика (1882 г.) е основана от Иван Колчев Калпазанов с помощта на Васил Карагьозов в съдружие с Петко Цокев.

Най-вероятно първоначалните заселвания са били около „Топлика“ – извор на пътя към Стара планина , в подножието на хълма „Петкова нива“. Те са станали вероятно преди около 600 – 700 години, а може би и по-рано. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. По тези думи може да се съди, че Габрово е съществувало при падането на България под османска власт (1396 г.) и доста преди това, за да има църква. Останките от крепостта Градище могат да се разгледат и днес, въпреки че се нуждаят от реставрация. Там последно са правени разкопки през деветдесетте години на ХХ век.

През 1622 г. Евлия Челеби преминава през Шипченския проход с въоръжен отряд от 500 души на път за османския поход срещу Австрия . Според неговия пътепис: задължените да охраняват прохода габровци не се колебаят да нападат преминаващите през него турски куриери, малки групи войници и други пътници . На слизане към Габрово, „ на едно тясно, диво и каменисто място, пригодно за хайдушки засади “, отрядът на Евлия Челеби е нападнат и турците два пъти водят сражение. За Габрово Евлия Челеби пише: Боже, прости ме, но селото е бунтовническо, не е за отсядане на пет или десет души в него... С една дума тези селяни вършат разбойничество в Шипченската планина, не настаняват в селото си дори 150 – 200 души конници, а онези, които се настанят там със сила, не изпращат със здраве. Благоразумните да не ходят на тези планини, защото и зиме, и лете има много разбойници .

През 1860 г. Габрово е обявено за град. Феликс Каниц казва за него, че през 70-те години на XIX век „е една голяма работилница“ и че е „град, който живее от водата“, имайки предвид масово използваната водна сила. Славата на габровските изделия се носи из цялата Османска империя, че и извън нея. В Букурещ и сега има улица, носеща името „Габровени“.

Бързият икономически възход и националното пробуждане са причина още през 1835 г. тук да се открие първото българско светско училище. През 1872 г. то прераства в средно училище, а от 1889 г. – в Априловска гимназия , наречена така в чест на основателя си Васил Априлов , виден възрожденски деятел. Строят се красиви възрожденски къщи, църкви, мостове, чешми, часовникова кула (1835). Жителите на града вземат дейно участие във въстанието на Капитан дядо Никола през 1856 г., в Търновското въстание от 1862 г., в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), на Христо Ботев (1876), на Цанко Дюстабанов (1876 г. – изцяло формирана в Габрово). През 1868 г. Левски създава тук революционен комитет. Градът е родно място на Васил Априлов , Цанко Дюстабанов , Поп Харитон , композитора Емануил Манолов , Тодор Бурмов и много други.

И след Освобождението през 1878 г. Габрово се развива като най-крупния текстилен център на България, неслучайно получил прозвището „българският Манчестър“. Градът открай време се слави с пестеливостта и остроумието на своите жители, поради което тук се намира единственият в света Дом на хумора и сатирата .

През 1906 година по част от централните улици е инсталирано електрическо осветление, захранвано от построената от Иван Хаджиберов ВЕЦ „Устето“ .

По време на Балканската война в 1912 година 13 души от Габрово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение .

Град Габрово се намира в подножието на Стара планина , в близост до прохода Шипка . Той се разпростира по поречието на река Янтра . Градът се намира на 44 km от Велико Търново , на 202 km от столицата София , на 140 km от Пловдив , на 265 km от Варна и на 229 km от Бургас .

Габрово е свързан с железопътния транспорт в България чрез линията до Царева ливада . През Габрово минава една от най-важните пътни връзки, пресичащи България в направление север-юг, която представлява част от паневропейския транспортен коридор IX (Хелзинки – Санкт Петербург – Киев – Букурещ – Русе – Велико Търново – Габрово – Стара Загора – Димитровград с отклонения към Гърция и Турция).

Близо до града се намира местността „Узана“, в която е локализиран географският център на България.

В землището на град Габрово се намират и 19 села, които нямат собствени землища: Баевци , Бойновци , Врабците , Геновци , Горнова могила , Думници , Зелено дърво , Малуша , Мечковица , Моровеците , Продановци , Пъртевци , Руйчовци , Рязковци , Стойковци , Стоманеците , Тодоровци , Трънито и Чукилите .

Освобождение на България от османска власт – на 3 март ежегодно, на връх Шипка 1 април – ден на хумора и рожден ден на Планета Габрово Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата (МБХСИ) – третата събота на май, всяка нечетна година Национална среща-наддумване „Благолаж“ – третата неделя на май, всяка нечетна година Диксиленд парад – май, всяка година до 2007 г. включително. Международен фестивал на комедийния спектакъл – май, всяка нечетна година Детски мини Карнавал – третата събота на май, ежегодно Традиционен карнавал – третата събота на май, ежегодно Национална изложба (ревю) на котки – ежегодно в деня на Карнавала 24 май – Ден на българската писменост – ежегодна манифестация Пленер по живопис в с. Боженци Оркестър Габрово е домакин и организатор на Международен Диксиленд парад , който се провежда ежегодно през втората десетдневка на месец май до 2007 г. включително. Международен панаир на народните занаяти – началото на септември, всяка година Боевете на Шипка – 22 август Международен форум „Изкуство, екология и наука за устойчиво социално развитие“ – 20 – 27 август /от 2010 г./ – организатори: Надежда Савова – основател на хлебна къща „Свети Христофор“ – Габрово, Световна културна платформа „Култура 21“, Сдружение „Планета Габрово“, община Габрово Септемврийски дни на културата 28 август – 14 септември (от 2009) Дни на камерната музика – май и септември Празник на духовната музика – 14.10. – ежегодно, по случай деня на Света Петка Българска и Духовния празник на Габрово „Смешен филм фест Габрово“ Хартиени фенери – ежегоден септемврийски фестивал, който чества свободата, любовта и мира (от 2011 г.).

Първото светско новобългарско училище – 1835 г., основано от Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов Първата ученическа библиотека – 1840 г. Първото приложение на звучната метода за произнасяне на буквите – 1868 г. Първият учебен кабинет по физика – 1872 г. Първо в страната гражданско пощенско отделение – януари 1878 г. (заедно с тези от Свищов и Търново) Първата фабрика за доставка на платове за Княжеския двор – фабриката на Иван Колчев Калпазанов – 1882 г., построена от Иван Калпазанов , Петко Цокев и Васил Карагьозов Първата светнала електрическа крушка в България – 1882 г. Първото изпълнение на сегашния химн „Мила Родино“ в Априловската гимназия Първото дружество на Червения кръст в Княжество България – основано на 1 ноември 1883 г., по-рано по време е дружеството на Червения кръст в Сливен – 25 октомври 1878, но тогава Сливен е в границите на Източна Румелия Първата опитна земеделска станция Първата метеорологична станция – 1 януари 1887 г. В Историческия музей – Габрово се съхранява първата българска банкнота със сериен № 000001 от 1881 г. Първият губернатор на София и първи министър-председател на България е габровецът Тодор Бурмов 1880 г. Той е родом от село Нова махала, сега кв. Нова махала. 1882 г. Иван Колчев Калпазанов с помощта на Петко Цокев и Васил Николов Карагьозов основават първата модерна фабрика за производство на текстил , шаяци и гайтани в Габрово и в Новоосвободеното Княжество България Първата придворна княжеска фабрика в България от 1884 г. e фабриката на Иван Калпазанов . Първата задвижена с водна турбина от 35 к.с. (1885) и с въглища (1901) – фабриката на Иван Калпазанов, под управлението на Васил Карагьозов . Първата фабрика в Габрово със собствена кантора в центъра на града – фабриката на Иван Калпазанов, под управлението на Васил Карагьозов. Първата фабрика в Габрово със собствено знаме, ушито във Виена – фабриката на Иван Калпазанов, под управлението на Васил Карагьозов. Първата фабрика, открила парна електроцентрала през 1911 – фабриката на Иван Калпазанов , под управлението на Васил Карагьозов. Първата фабрика, доставила специален павилион от Виена за Първото българско изложение (1892) – фабриката на Иван Калпазанов под ръководството на Васил Карагьозов . Първата фабрика, отпуснала пенсии на работниците си по своя инициатива от 1922 г. – фабриката на Иван Калпазанов при управлението на Васил Карагьозов. Първата фабрика, открила работническа баня през 1939 г. – фабриката на Иван Калпазанов , ръководена от Кольо Карагьозов и Иван Добрев Калпазанов . Една от първите фабрики, чиито собственици са правели застраховки на своите работници в началото на ХХ век, когато застрахователният пазар започва да се развива активно – фабриката на Иван Калпазанов под ръководството на Васил Карагьозов , по-късно ръководена от Кольо Карагьозов и Иван Добрев Калпазанов. Немско консулство е открито през 1926 г. с консули Васил Карагьозов (1926 – 1933) и Кольо Карагьозов (1934 – 1935). Консулството е преместено във Варна в края на 1935 г. Най-индустриализираният град в България в периода 1905 – 1978 г. е Габрово. Това е причината градът да стане известен като „ Българския Манчестър “ Пенчо Иванов Семов – габровски индустриалец от началото до средата на XX век, известен с благотворителната си дейност по подпомагането на много обществени начинания. Първата фабрика за производство на барут, експлозиви и патрони – барутна фабрика „Еловица“ Първата фабрика за калъпи за обувки – 1918 г. Първият тенискорт и ледена пързалка – 1922 г. в парка на Иван Хаджиберов, сега цех 1 на фирма Финтекс Първата и всички 11 фабрики за производство на сапуни до 1936 г. Първата фабрика за кокс и деривати. Най-високата сграда в област Габрово – 20-етажната сграда „Космос“ Първо в страната улично радиозвучаване – 1946 г. 1954 г. радиотехниците Ив. Гатев и Т. Бочуков конструират първия портативен магнетофон в България Камбаната на храм „Успение на Пресвета Богородица“ – първата камбана донесена от чужбина в Габрово В Габрово е имало немско консулство. В периода 1926 – 1933 г. почетен немски вицеконсул е Васил Карагьозов . През 1934 г. почетен немски вицеконсул е Кольо Карагьозов . След 1934 г. то е изместено във Варна. Габрово е обявено за кредитор на България през 1942 г. Първата съвременна концертна зала – открита на 21 октомври 1962 г. Първи щатен естраден оркестър извън столицата – „КО“, създаден към тогавашното предприятие „Културен отдих“ – Габрово /1960/. Първи на „Общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство“ за Северна България – Плевен /1962/. За първи път закупен в България след войната баритон-саксофон. Първи на него е свирил габровецът Христо Митев /1962/. Награден със златен медал и звание „Лауреат на втория републикански фестивал и спартакиада“ УЧЕНИЧЕСКИ ОРКЕСТЪР към Текстилен техникум гр. Габрово – София /1964/. Първи следвоенен джаз-клуб в България – ХОТ КЛУБ ГАБРОВО /1965/. Първи опит в страната за създаване на биг-бенд формация в Габрово в рамките на щатен духов оркестър, по идея на Иван Андреев /1967/. Осъществен концерт във Велико Търново. Първи работнически джаз-клуб в България в ЕТЗ „Подем“, Габрово /1978 – 1979 г./. Поддържан от местния джаз-клуб и заводската комсомолска организация. Първи български оркестър участвал в XI International Dixieland Festival в Дрезден – СУИНГ ДИКСИ БЕНД ГАБРОВО /1981/. Първа международна джаз-среща в България – Габрово /1982/. Първи специализиран джазов фестивал в България с международно участие, под името ДИКСИЛЕНД ПАРАД ГАБРОВО /1983/. За пръв път български оркестър участва в Traditional Jazz Salon – Прага, Чехословакия. СУИНГ ДИКСИ БЕНД ГАБРОВО /1985/. Българският оркестър СУИНГ ДИКСИ БЕНД ГАБРОВО е първи от социалистическите страни, който стъпва на големите джазови фестивали Jazz Band Ball в Париж, Франция /1986/ и Dixieland Jubile – Сакраменто, САЩ /1990/. СУИНГ ДИКСИ БЕНД ГАБРОВО първи в България записва собствена дългосвиреща грамофонна плоча с диксилен музика – „Фолк дикси“ /1986/.

Първата придворна княжеска фабрика в България от 1884 г. e фабриката на Иван Калпазанов . Първата задвижена с водна турбина от 35 к.с. (1885) и с въглища (1901) – фабриката на Иван Калпазанов, под управлението на Васил Карагьозов . Първата фабрика в Габрово със собствена кантора в центъра на града – фабриката на Иван Калпазанов, под управлението на Васил Карагьозов. Първата фабрика в Габрово със собствено знаме, ушито във Виена – фабриката на Иван Калпазанов, под управлението на Васил Карагьозов. Първата фабрика, открила парна електроцентрала през 1911 – фабриката на Иван Калпазанов , под управлението на Васил Карагьозов. Първата фабрика, доставила специален павилион от Виена за Първото българско изложение (1892) – фабриката на Иван Калпазанов под ръководството на Васил Карагьозов . Първата фабрика, отпуснала пенсии на работниците си по своя инициатива от 1922 г. – фабриката на Иван Калпазанов при управлението на Васил Карагьозов. Първата фабрика, открила работническа баня през 1939 г. – фабриката на Иван Калпазанов , ръководена от Кольо Карагьозов и Иван Добрев Калпазанов . Една от първите фабрики, чиито собственици са правели застраховки на своите работници в началото на ХХ век, когато застрахователният пазар започва да се развива активно – фабриката на Иван Калпазанов под ръководството на Васил Карагьозов , по-късно ръководена от Кольо Карагьозов и Иван Добрев Калпазанов.

Учредително събрание – 16 април 1879 г. в Търново

Първо велико народно събрание от 17 април 1879 г. до 26 юни 1879 г. – Търново

Първо обикновено народно събрание от 21 октомври 1879 г. до 24 ноември 1879 г.

Второ обикновено народно събрание 20 януари 1880 г. – Търново

Второ велико народно събрание – само на 1 юли 1881 г. – Търново

Четвърто обикновено народно събрание юни 1884 г. – Търново

Трето велико народно събрание – 25 юни 1887 г. – Търново

Пето обикновено народно събрание – 27 септември 1887 г. – Търново

Шесто обикновено народно събрание – 26 август 1890 г.

Четвърто велико народно събрание – 1 април 1893 г. – Търново

Седмо обикновено народно събрание – 18 юли 1893 г. – Търново

Осмо обикновено народно събрание – 1894 г. – Търново

Девето обикновено народно събрание – 11 октомври 1896 г. – Търново

Бобчева къща Къщата на Ямантиев Къщата на д-р Цончев Къщата на хаджи Стойчеви Къщата на хаджи Гунчеви Къщата на Марокови Къщата на Конкилеви

Габрово е родно място на много бележити личности – 26 професори, 17 генерала, 12 министри, 2 войводи, 2 подвойводи, 15 четници, 138 опълченци, 5 първи инженери в България (машинен, електроинженер, корабостроителен, текстилен и трикотажен).

Васил Априлов (1789 – 1847) и Николай Палаузов – основатели на първото новобългарско училище. Васил Априлов бил и първият етнограф и нумизматик, както и първият българин следвал медицина (поради здравословни причини прекъсва следването си). Анастас Стоянов (1865 – 1898) – български общественик и просветен деец. Иван Колчев Калпазанов – родоначалник на модерната индустрия в Габрово и в новоосвободеното Княжество България от 1857 до 1882. Иван Колчев Калпазанов , Петко Цокев и Васил Карагьозов – създателите на първата модерна фабрика в Габрово – 1882 г. Тодор Бурмов (1834 – 1906) – първият министър-председател на България. ген. Константин Никифоров Попконстантинов (1856 – 1891) – военният министър от септември 1885 до август 1886. ген.-майор Никола Рясков (1856 – 1917) – създателят на българската артилерия. ген.-лейтенант Христо Бурмов (1869 – 1936) – първият председател на военнонаучния институт. Богдана Гюзелева-Вулпе – една от основателките на българската опера. акад. Никола Михов – първият и най-голям български библиограф. Иван Родев (1874 – 1934) – първият корабостроителен български инженер и създателят на Варненската корабостроителница. д-р Георги Паяков , (1871 – 1935) – първият български психиатър-невролог. Лазар Паяков (1860 – 1910), финансист, депутат и министър. д-р Андрей Сахатчиев (1883 – 1947) – първият рентгенолог. д-р Тота Венкова (1855 – 1921) – първата жена-лекар в България. Мария Патрунчева (1874 – 1964) – първата акушерка. д-р Вера Тодорова Павлова (1912 – 2003) – първият професор по история на медицината. Иван Гюзелев (1844 – 1916) – първият секретар на Учредителното Народно събрание, първият математик, физик и философ. Иван Метев (1889 – 1913) – първият текстилен инженер. Иван Манафов (1863 – 1937) – първият машинен инженер. Атанас Иванов Василев (1910 – ?) – първият трикотажен инженер. Теофана Крил (1931 – 1955) – първата жена-летец. Христо Василев Енев (1868 – 1947) – първият дипломиран архитект, проектирал по-голямата част от българските жп гари. Рачо Генчев (1873 – 1956) – първият министър на народното здраве. Емануил Манолов (1860 – 1912) – Родоначалникът на българската художествена музика. Богдана Гюзелева (1878 – 1932) – първата жена–композитор. Елена Доскова–Рикарди (1898 – 1987) – първата българска оперна певица, пяла в Миланската „Скала“. Неда Фтичева (1881 – 1960) – първата цигуларка. Христо Цокев (1847 – 1883) – първият живописец. инж. Симеон Недков – конструирал първите чугунени радиатори, произвеждани във фабрика „Иван Недков“ – 1932 г. инж. Цветан Недков – конструирал първият памукотекстилен стан, произведен във фабрика „Иван Недков“. Колю Ненов Колев (р. 1934 г.) – минен инженер, 20 г. директор на „Минпроект“ и 6 години зам. министър на енергетиката. Ангел Рачев Христов (1889 – 1980) – известен производител на кожени изделия през 30-те години на XX век. проф. Димитър Рачев (1930 – 2020) – водещ инженер по внедряване на производството на електротелфери в България.

На Габрово е наречена улица в София ( Карта ).

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.