Дряново

Област: Габрово

Население: 6953 души (15 март 2024 г.) 247 души/km²

Площ: 28,096 km²

Надморска височина: 369 m

Пощ. код: 5370

Тел. код: 0676

МПС код: ЕВ

ЕКАТТЕ: 23947

Описание

География

Дряново се намира на границата между Великотърновска и Габровска област . Разположен е сред красивите и заоблени хълмове на Централен Предбалкан . На територията на общината е продължението на Микренските височини – скалистото варовито плато на Стражата , прорязано от причудливите проломи на реките Янтра и Дряновска река . Надморската височина варира от 180 до 640 m. Най-високото място тук е Балабана – над 620 m н.в.

Градът се намира на магистралното шосе Русе – Велико Търново – Габрово – Шипка – Стара Загора . Гара е на основната жп артерия, свързваща Северна и Южна България – Русе – Горна Оряховица – Дъбово – Подкова .

Географските координати на Дряново са: 42°58' северна ширина и 25°28' източна дължина.

Градът е разположен на 21 km от Габрово, на 24 km от Велико Търново, на 16 km от възрожденския и резбарски център Трявна, на 34 km от Севлиево и на 31 km от Горна Оряховица. Дряновската община заема площ от 272 km² и е част от Габровска област. В землището на град Дряново се намира и село Гърня , което няма собствено землище.

Климатът в Дряновския район е умереноконтинентален. Зимата е снежна, но не много студена, а лятото – прохладно. Вятърът е рядък гостенин, защото целият район е скътан всред планински вериги, които го предпазват от силни течения.

История

В района на Дряново са открити най-старите следи от живот на Балканския полуостров – в пещерата Бачо Киро край Дряновския манастир, разположен по долината на река Андъка, са открити свидетелства за човешко присъствие от епохата на палеолита. Намерени са и многобройни останки от древни селища, крепости, колони с надписи и украшения от времето на траките и римляните (крепостите „Боруна“ и „Дискодуратере“ Архив на оригинала от 2013-05-11 в Wayback Machine .). Пещерата е на няколко нива с дължина около 3 km.

Известни личности

Колю Фичето ( 1800 – 1881 ) – най-именитият български строител и архитект през Възраждането ; Максим Райкович ( 1801 – 1874 ) – свещеник, учител, борец за църковна и национална независимост, крупен дарител за българските училища; Иван Цончев ( 1858 – 1910 ) – български военен деец и революционер, борец за свобода; Никола Мушанов ( 1872 – 1951 ) – политик, лидер на Демократическата партия, три пъти министър-председател на България, многократно министър; Стойчо Мошанов ( 1892 – 1975 ) – народен представител, министър на финансите, председател на Народното събрание. В края на Втората световна война ръководи тайните преговори в Кайро с англо-американците за излизане на Царство България от войната; Пенчо Койчев ( 1876 – 1957 ) – архитект. Негово дело са Съдебните палати в София, Русе и др., северното крило на Народното събрание, мавзолей паметник „Св. Георги“ в Плевен, лятната резиденция в Царска Бистрица, старата поща в Пазарджик, санаториум за гръдно болни в Искрец и др.; Рачо Стоянов ( 1883 – 1951 ) – писател, драматург. Автор на една от най-великите български драми – „Майстори“; Марко Марчевски (1898 – 1962) – писател, енциклопедист, политик; Боби Стойчев (1888 – 1905) – войвода на ВМОРО; Борис Рашев , български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев Александър Рашенов (1892 – 1938) – архитект, уредник на архитектурния отдел към Националния археологическия музей. Най-авторитетният и деен реставратор на исторически обекти в България между двете световни войни; Иван Койчев ( 1905 – 1976 ) – художник , автор на дряновския герб ; Атанас Смирнов ( 1909 – 1976) – поет, преводач, обществен деец; Захари Иванов , български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев Тодор Попов ( 1921 – 2000 ) – композитор; Христо Недялков ( 1932 – 2013 ) – композитор, диригент, академик, основател и ръководител на Детския радиохор; Пенчо Петров – ( 1914 – 1996 ) – известен актьор, един от основателите на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ Минчо Празников (р. 1938 ) – синоптик Пенка Балева (р. 1935 ) Добрин Добрев (р. 1951 ) – проф. дфн, литературовед, културолог, филолог, бивш ректор на Шуменския университет; Павлина Владкова (р. 1956 ) – археолог, заместник-директор на Археологическия музей във Велико Търново, Археолог на годината за 2011 г. Пламен Николов (p. 1961 ) – бивш футболист, вратар на Българския национален отбор по футбол, с който става четвърти на световното пъвенство в САЩ през 1994; Станислав Генчев (р. 1981 ) – футболист, бивш национал, трикратен шампион на България (веднъж с Левски , два пъти с Лудогорец ); Стоян Неделчев , български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов Нойко Златанов , български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев

Празници и събития

В края на месец октомври е празникът на града (панаира); В средата на месец май са тържествата при Дряновския манастир ; Първият празник Балканът пее и разказва се организира в Елена на Неювската поляна на 20 и 21 юни 1974 г. Оттогава на ротационен принцип се провежда в балканските градове Елена, Дряново, Котел , Трявна , Твърдица и Гурково .

Националните културни празници „Поезия и песен на Балкана“. Провеждат се от октомври 1972 г., когато по инициатива на дряновския поет и общественик Атанас Смирнов е поставено началото. Състоят се на всеки три години. Техен организатор е НЧ „Развитие-1869“. От 1986 г. по време на празниците се връчва награда „Рачо Стоянов“ за цялостно литературно творчество, носеща името на драматурга Рачо Стоянов от Дряново, написал една от най-великите български драми – „Майстори“. Носители на отличието са Никола Русев, Димитър Стефанов, Теодора Ганчева, акад. Антон Дончев, Марко Ганчев, Ганчо Савов, доц. Николай Димков, Кънчо Атанасов и Валери Петров.