Паметник на загиналите антифашисти - с. Крушево

В местността Бряста, на изток от село Крушево, се издига паметник на загиналите антифашисти. Той е част от мрежата паметници на класовата борба в страната. Лесно се достига до него – след паметника „Очакване“ с трите женски фигури на входа на селото, идвайки от Севлиево, се завива надясно в първата асфалтирана улица, точно преди завоя наляво към центъра. На това място на 29 март 1944 г., вторият ден от Балванската битка на Габровско-Севлиевския партизански отряд, били разстреляни без съд десет ятаци от селото. През 1946-1947 г. в селото започва подписка за средства за построяване на паметник. Призивът към жителите носи надпис „ФОНД ПОСТРОЙКА ПАМЕТНИК НА ЗАГИНАЛИТЕ ПРОТИВ ФАШИЗМА И КАПИТАЛИЗМА В СЕЛО КРУШЕВО“. Цялото население се включва – някои с пари, други с превоз на материали с животни, трети със собствен труд. Строежът започва през 1948 г. с изкопаване на основи в местността Бряста и добив на камъни от Калугера. Ръководител на работата е назначен каменоделецът Цвятко Станев Хубанов. Първият етап от строителството приключва на 2 юни 1950 г., когато паметникът е издигнат до козирката на височина два метра. От двете му страни са направени ниши. На церемонията присъстват всички жители на Крушево, бивши партизани, ръководители от Търновски окръг и гости от околните села. В нишите са положени костите на разстреляните десет ятаци и загиналите на фронта през 1944-1945 г. – общо тринадесет души. Костите, предварително извадени от гробищата и сложени в бели торбички с имена, били зазидани след речи и почит и покрити с каменни блокове. До 1956 г. строителството продължава, извършвано от габровски майстори. На лицевата страна е поставена плоча от бял врачански камък със стих на Никола Вапцаров. Отстрани са изписани имената на загиналите. На източната страна е поставен барелеф на Йосиф Сталин, а на западната – на Георги Димитров. Скулптура на партизанин с пушка, вдигнал глава към изток, символизира очакване на Червената армия. Автор на проекта е архитектът Карл Кандулков, а скулптори са Борис Кадийски, Димо Лучиянов и Григор Михов. Тържественото откриване е на 2 юни 1956 г. с над 1500 присъстващи. По-късно барелефът на Сталин е заменен с този на Димитър Благоев. Поради времето паметникът започва да се руши. С помощта на Института за паметници от Велико Търново и местно военно поделение е извършен ремонт – почистване и импрегниране. Добавена е желязна ограда с врата. Работата е безвъзмездна. През пролетта на 1966 г., със средства, отпускани от първия секретар на Окръжния комитет на БКП в Габрово Пенчо Карапенев, е изграден пътят до паметника – с трошенокаменна настилка и асфлатиране. През същия период, по идея на Карл Кандулков, се оформя и околността. До паметника е заведена електричество, поставени са прожектори за осветление и е извършено озеленяване. Кандулков предлага също да се поставят морени на мястото, където паднал всеки от разстреляните ятаци. Петко Цонев, заедно с Илия Янков Монев, Сава Стоянов, Ненко Колев и други, идентифицират точните места. Поръчката за камъните е изпълнена в кариерите при Долна Кремена. През зимата и пролетта на 1973 г. на всяко едно от тези места е поставен бял врачански камък с името на загиналия.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви