Севлиево
Област: Габрово
Население: 22 035 души (15 март 2024 г.) 534 души/km²
Площ: 41,244 km²
Надморска височина: 230 m
Пощ. код: 5400
Тел. код: 0675
МПС код: ЕВ
ЕКАТТЕ: 65927
Описание
География
Град Севлиево се намира в Централна Северна България, близо е до географския център на страната с географско положение 43° 1' 32" сев. ш. и на 25° 6' 48" изт. д. Надморската височина на града е 201 м, но това е най-ниската точка на общината. По билото на Стара планина някои върхове достигат до 1900 м надморска височина, а полупланинският терен е със средна височина 400 – 700 м. Климатът е умерено-континентален, с голяма амплитуда между най-ниските и най-високите годишни температури от плюс 30 – 35 градуса по Целзий през лятото до минус 20 – 25 градуса през зимата.
История
Резултатите от проучването на средновековния град Хоталич край Севлиево показват, че това е най-големият по площ средновековен град в България, извън столиците Плиска, Преслав и Търново. Изворите за Хоталич са изключително оскъдни и недостатъчни за свързването им с определен археологически паметник. До разкопките на крепостта край Севлиево липсват и проучвания на съвременни изследователи на българските старини. Известен се малък каменен надпис, открит от Данаил Кацев-Бурски край Батошевския манастир и пренесен в София. По време на бомбардировките през Втората световна война случайно се запазило тефтерчето на откривателя, което той го прерисувал. Близките му го предоставят на Никола Ковачев, а той през 1959 г. публикува текста. В него четем:
В един документ от 1550 г., където са вписани ленните владения, като че ли има отговор на въпроса, каква е връзката между селищата Хоталич и Севлиево. В него се казва: „В нахия Хоталич с друго име Хисар Бегли и ЗИР“. „Хисар“ означава крепост или укрепление, а последното „ЗИР“ се превежда „под него“ или „подчинен на горния“. Това може да се тълкува като „крепостта Хоталич и долния Хоталич“, или „селото под Хоталич“. В документ от 1618 г. са указани вече кааза Хоталич, село Селви. От тези само няколко извора можем да направим извод, че когато турците завладяват Северна България, те превземат и разрушават крепостта Хоталич, а населението прогонват. Самите турци се заселват в равнината, в долния Хоталич, на левия бряг на р. Росица. Селището постепенно се разраства, привлича населението на крепостта Хоталич и околните селища. Изземва функциите на средновековния административен център, какъвто е бил Хоталич и става икономически, стопански, а по-късно и културен център на района.
Името на града е било Серби , от византийското серви, араб. серфи и би могло да се наведе за основаването му от преселници сърби или българи откъм Сръбско, заселили се в района на Хоталич. И така от името Сърбе, Сърби под византийско влияние Серви и под араб. влияние серфи, накрая турците са го видоизменили в Селви и оттук – Селвиово, а сетне Севлиево.
В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Радославистката партия .
На 28 юни 1939 година река Росица приижда и голямо наводнение сполетява град Севлиево, което довежда до множество разрушения и човешки жертви.
Известни личности
Атанас Москов (1903 – 1995), политик Борис Машалов (1914 – 1962), народен певец Васил Беязов (1901 – 1980), архитект, преподавател на Първи випуск архитекти от 1945 до 1951 г. Гатю Кънчев (1832 – 1912), църковен деец, народен представител, кмет на града (1880) Димитър Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака Дочо Христов (1895 – 1945), политик Иван Киров Вазов (1892 – 1945), юрист и политик, народен представител в XXV народно събрание, министър Иван Преснаков (1852 – 1876), революционер, участник в Априлското въстание Иван Хр. Асенов, революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов Илхан Кючюк (р. 1985), политик Йонко Карагьозов (1851 – 1876), революционер, участник в Априлското въстание Преподобномъченица Калиста (1815 – 1876) – канонизирана през 2011 г. Кръстьо Пастухов (1874 – 1949), политик Малина Станчева (р. 1967), българска попфолк певица Мара Белчева (1868 – 1937), поетеса Никола Генев (1856 – 1934), генерал-лейтенант, командир на Македоно-одринското опълчение през Балканските войни (1912 – 1912) Петър Пешев (1858 – 1931), политик Сава Попов (1874 – 1949), географ Сава Казанджиев (1877 – 1901), ботаник Симеон Спиридонов (р. 1944), художник Симона Захариева (р. 2002), българска поп фолк певица Стефан Пешев (1854 – 1876), революционер, участник в Априлското въстание Христо Чаракчиев (1870 – 1943), военен деец, генерал-майор Стефан Нерезов (1867 – 1925), генерал от пехотата, загинал в атентата на църквата „Св. Неделя“ на 16. април 1925 г. Христо Стефанов (1877 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Никола Досев Цвятко Аврамов (1894 – 1923), журналист Цвятко Димов (отец Пахомий) (1830 – 1894), общественик, църковен деец, революционер Фани Попова-Мутафова (1902 – 1977), писател и преводач от италиански език Чавдар Мутафов (1889 – 1954), писател Петър Цанков (офицер) (1896 – 1944), началник на Школата за запасни офицери допреди деветосептемврийския преврат Марко Косев (р. 1987), самбист, MMA боец и петкратен световен шампион по бойно самбо, единствен в света с такова постижение Невена Цонева (р. 1986), българска народна и поп певица Ивинела Самуилова (р. 1971 г.), писател Пламен Марков (р. 1957 г.), футболист, национален селекционер Храбрин Башев (р. 1960 г.), професор, аграрикономист Веско Самуилов (1948 – 2022 г.) – музикант, фолклорист, създател на ФФ „Веселина“, носител на няколко награди на Президента на РБългария
Хаджи Ангел Иванов - Севлиевеца (1808 – 1890), църковно-музикален деец Гатю Кънчев (1832 – 1912), църковен деец, народен представител, кмет на града (1880) Марин Калугеров (1837 – 1883), духовник Стефан Пешев (1854 – 1876), революционер
Асен Пейков (1908 – 1973), скулптор