Паметна плоча на Борис Машалов - Севлиево

На дванадесет години Борис заминава със семейството си от Севлиево и отиват да живеят в столицата. Заедно с четиримата си братя той изучава бояджийство. При една случайна случка оперният певец Събчо Събев Машалов го кани да се обучава в оперно пеене. Впоследствие обаче самият Събев го насърчава да се посвети изцяло на фолклора. Неговият дарбае забелязан от Сирак Скитник, който по това време ръководи Радио София. Записва се там през 1937 година, като в същото време продължава да работи по занаята си. С времето Борис Машалов се утвърждава като изявен певец на народни песни и получава предложение от фирмата „Симонавия“. Там му помагат опитни преподаватели. През 1952 година става солист в ансамбъла на народната армия. Гастролира с него в СССР, Китай, Унгария, Германия и други държави. След това създава формацията Наша песен и се отдава изцяло на фолклорната музика. До края на живота си концертира в страната и чужбина. Неговото изпълнителско творчество е тясно свързано със събирането на песни. При всяко пътуване, лично или професионално, той неизменно търси, записва и научава народни мелодии. В неговия личен архив се съхраняват стотици писма с фолклорни текстове, изпратени от негови почитатели. За изключителния му талант му е присъдено званието Майстор на естрадното изкуство, орден „Кирил и Методий“ II степен, а след смъртта му — I степен. Най-известните му песни са издадени на компактдиск от „Балкантон“ под заглавието „Заблеяло ми агънце“.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви