Манастир "Св. Пророк Илия" в местност "Текето" - Александрия

Според стари предания, свети Илия минало някога на магаре през село Габер в Добричко. Замръкнало, той потърсило подслон, но в онова неспокойно време никой не го приел. Разочарован и обиден, продължил пътя си към една долчинка, където днес е село Александрия. Спрал до една скала, слязъл и от силна яд започнал да потъва, тъй като бил много тежък. Върху тази скала все още се виждат отпечатъците от стъпките му и следите на магарето. Нощувайки там, от корените на няколко стари бряста започнала да блика чиста и целебна вода. Когато Аспаруховите българи дошли в тези земи, избрали да създадат свое светилище точно на тази скала с отпечатъците на светеца и неговото животно. Там те почитали езическия бог Тангра и гръмовержеца Илия. Мястото им харесало и заради богатите пасища за животните, и заради извора с лековитата вода. При царуването на Иван Александър (1331-1371г) по цяла България се строели манастири в отдалечени местности. Тези обители били основна опора на царската власт и средища на българската писменност още от времето на княз Борис I (852-889г). Изграждането на манастира "Св. Пророк Илия" близо до прабългарското светилище се свързва с втората съпруга на царя, която подкрепила неговото издигане. Манастирът бил каменен, с правоъгълен параклис, типичен за българските свети места, и имал чешма с целебна вода. В началото на XVIII век в тези пустеещи райони пристигнали бежанци от южните български земи, бягащи от османския ятаган. По-късно тук се заселили и т.нар. казълбаши, също преследвани от турската власт. Те открили западналата дървена манастирска сграда и я нарекли, според своята вяра, "теке" на своя пророк Хазреди Али (не на Али, братовчед на Мохамед) – който всъщност е същият свети Илия, почитан и от християните. Оттогава местността започнала да се нарича Текето. Казълбашите са потомци на най-старото българско население в Добруджа, потурчено, но с различни традиции и вярвания от ортодоксалните мюсюлмани. На Илинден (2 август) казълбашите от Североизточна България идвали тук и колели курбан – стар петел в чест на Хазреди Али, за да благодарят, че ги е предпазил от градушки. Българите християни нощували там преди празника на свети Илия за здраве. След Руско-турската война, когато тези земи за кратко попаднали под румънска власт, започнала политика на унищожение на български паметници и свети места. За съжаление, румънците били подпомогнати и от местни прекъснати от вярата. Текето било разрушено, а много от вековните брястове – изсечени. Възстановяването на Александрийския манастир започнало едва в XXI век. През 2004 г., с благословията на митрополит Кирил от Варненска и Великопреславска епархия и с дарения от хора, бил построен параклис "Св. Илия" с форма на правилен многоъгълник. На външната му стена е поставена единствената оцеляла голяма дъска от дървения храм-теке. Строежът продължил с изграждането на храма "Св. Пророк Илия", осветен през 2009 г., и на жилищно-административна сграда. Наблизо, над лековития извор, за който се вярва, че лекува болести, била направена каменна чешма.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви