Находище на родопски силивряк - Ардино

Силиврякът носи научното име Haberlea rhodopensis. Унгарският ботаник Емерих Фривалдски, който го открива, му го дава. Родът е кръстен на ботаника Хаберле, а името на вида идва от Родопите, където растението е открито за пръв път, поради което е известно и като Родопка. Този вид е реликтен, останал от края на терциера. Някога е обитавало Европа и Азия, но днес расте само в България и в малки части от Северна Гърция, затова е считано за балкански ендемит. По време на ледниковата епоха растението изчезва от много области. Оцелява в отделни заслонени, скалисти и влажни местности, като дълбоки дерета. За да се запази, развива уникални биологични механизми, най-вече възможността да преминава в анабиоза при лоши условия – състояние на пълна пауза, от което може да се възстанови при подходяща среда. Проучванията на българския учен Иван Ганчев доказват, че силиврякът може да преживее изсъхнал до 31 месеца и след това да се съживи. Тази способност все още е научна загадка. В землището на община Ардино са открити няколко местонахождения, две от които са защитени. Едното е при село Дядовци, на десния засенчен и скалист бряг на река Арда, обявено за паметник на природата през 1978 година с площ 0,1 хектара. През следващата година и находището до село Любино, в местността Гуилич близо до Хладилната пещера, също е обявено за защитено. То се намира по северен скатов със същата площ. Силивряк има и в зоната на крепостта Кривус край село Башево, по стръмните и влажни склонове на Арда, което е подходящо за туристически посещения.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви