Крумовград

Област: Кърджали

Население: 5284 души (15 март 2024 г.) 1027 души/km²

Площ: 5,144 km²

Надморска височина: 209 m

Пощ. код: 6900

Тел. код: 03641

МПС код: К

ЕКАТТЕ: 39970

Описание

География

Община Крумовград е административна единица от област Кърджали , територията на която попада изцяло в района на Източните Родопи .

Общата територия на общината е 843,320 кв. км. Релефът е нископланински и хълмист. Територията на Крумовградска община попада в северната периферия на Средиземноморското климатично влияние и се характеризира с континентално-средиземноморски климат. Средната годишна температура е 13 °C. Валежите в района са предимно от дъжд, като от юли до септември се наблюдава минимум, а ноември-декември има ясно изразен максимум. Главната отводнителна артерия е река Крумовица. В общината преобладават храстовидните и дървесните видове. Община Крумовград се състои от 78 населени места, съставени от 403 махали, обединени в 500 кметства, без град Крумовград.

През територията на общината преминава река Арда . На нея е разположен един от трите големи язовира – язовир „Студен кладенец“.

История

Градът е кръстен на българския хан Крум . Благоприятният климат и природните условия са позволили заселването на Крумовград още в най-дълбока древност. Археологическите проучвания показват, че тук животът никога не е спирал. Останките от множество древни селища, погребални съоръжения, култови места, тракийски и средновековни крепости говорят за един действително интензивен и продължителен живот през всички исторически епохи.

В очертанията на днешния град е имало средновековна крепост, а усиленото църковно строителство през Средновековието се свързва с присъединяването на този край към Първо българско царство през 837 година и с въвеждането на християнството .

По време на Освободителната руско-турска война от 1877 – 1878 година Крумовград е отнет от Османската империя , но по силата на решенията на Берлинския конгрес ѝ е върнат. През 1912 г. през Балканската война градът е присъединен към Царство България .

От вътрешността на страната и от съседните селища прииждат занаятчии, чиновници, преселници от Беломорска Тракия и майстори от смолянските села Славейново и Петково. От 10 – 12 души преди 1900 година, през 1914 година жителите стават 100, през 1926 – 553, през 1944 – 1400.

В града се развиват грънчарство , медникарство , мутафчийство , абаджийство , папукчийство , а произведените изделия се предлагат в петъчни дни и на панаира „Саит баба“. Като гъсто населен район Крумовград е бил околийски център с околийски управител ( каймакам ), кадия , данъчно управление и полиция.

Първото българско училище в Крумовград е открито през 1914 г. В него са се обучавали 7 ученици. През 1934 г. в него се учат 42 ученици от 7 учители.

Със заповед на 18 декември 1914 година се утвърждава създаденото ученолюбиво дружество „Христо Ботев“ с първи председател Вангел Георгиев.

До 1934 г. градът се е наричал Кошукавак, което в превод от турски означава „надбягване под тополите“. През годините единствено непроменени стоят тополите, а от височината на техните корони най-ясно се вижда, че надбягването продължава, но този път с времето.

През 1948 – 1949 година с бригадирски труд е построена улица „Васил Коларов“ (дн. „Княз Борис I“) – пътят за Ивайловград . Прокараното електрическо осветление в града през 1936 година бива възобновено с прокарването на нова електрическа мрежа и далекопровод от Димитровград през 1950 година.

Първото производствено предприятие в Крумовград е ДПП „Обединение“ (1950 – 1951).

С установяването на българската администрация започва и здравното дело в Крумовградския район. Първата болница в града е построена през 1927 – 1928 година от постоянната комисия на Мастанлийски окръг. През 1934 година околийски лекар е доктор Кирил Минев, а през 1938 година е открита първата частна аптека с аптекар Методи Чулев. До 1944 г. Крумовград е най-малкият град в България.

Празници и събития

Ежегодно през месец май се провеждат тридневни тържества – „Крумовградски светлини“, по повод празника на града. В началото на октомври се провежда ежегодният панаир „Сеит баба“.