Бобошево

Област: Кюстендил

Население: 1256 души (15 март 2024 г.) 54,8 души/km²

Площ: 22,931 km²

Надморска височина: 386 m

Пощ. код: 2660

Тел. код: 07046

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 04532

Описание

География

Град Бобошево е разположен в Бобошевското поле, в географската област Долно поле на двата бряга на река Струма , близо до вливането в нея на река Джерман , в подножието на планината Влахина . Надморската височина на града е 380 m. Отдалечен е на 83 km от София, на 30 km от Кюстендил , на 14 km от Дупница и на 17 km от Благоевград .

Бобошево се намира в Преходно–континенталната подобласт на Европейско–континенталната климатична област на умерения климатичен пояс. Зимата тук е мека поради проявата на средиземноморско влияние от юг по долината на Струма. Снежната покривка в района е неустойчива – средната ѝ продължителност е 10 дни, а дебелината ѝ рядко надминава 20 cm. Под влиянието на планините, обаче понякога късните пролетни мразове са доста интензивни, а есенните мразове започват сравнително рано – около средата на октомври.

Средната годишна температура е 12,4 °С; за зимния сезон тя е 3,4 °С, а през пролетта е 16,5 °С. През лятото температурите са малко по-високи (21,6 °С). Средиземноморското влияние се отразява върху колебанията на средните дневни температурни амплитуди – 9,6 °С или средно годишно 11,8 °С.

Валежната годишна сума е около 560 милиметра. Средната годишна скорост на вятъра е сравнително ниска – 1,2 m/s, като се движи в границите 1 – 1,4 m/s. Облачността в района има максимум през зимните месеци и минимум през лятото, като средно годишната стойност е 5,1 бала.

История

Според Владимир Георгиев („ Български етимологичен речник “) етимологията на името е от боб и топонимната наставка -ош . )

След Освобождението селото има 22 059 дка землище, от което 12 439 дка ниви, 4472 дка лозя, 4202 дка гори, 745 дка ливади, 188 дка градини, 10 дка пасища. Основен поминък на населението са земеделието (тютюн, лозарство, овощарство) и животновъдство. Продължава да се развива и занаятчийството. Има 2 парни мелници (първата от тях построена през 1908 г.), фабрика за сода и лимонада (1908), 2 дарака, тухларна, халваджийница, 2 сладкарници, 2 книжарници, складове за брашно и дървен материал, магазини за манифактура, колониални стоки и зърнени храни, 3 гостилници, 1 кебапчийница, 16 кръчми, 3 кафенета. След Освобождението са открити телеграфопощенска станция (1878), служба на Спестовната каса (1878), полицейски участък, мирово съдилище (1879), фелдшерски участък (1889), аптечен склад (1904), дъждомерна станция (1910), ветеринарен участък (1912), телефонна служба (1916), редовна аптека (1920), акушерска служба (1922). През 1883 г. е построена двуетажна училищна сграда с 9 учебни стаи, учителска стая и канцелария. През 1921 г. е открито Търговско училище, но поради липса на достатъчно ученици то е закрито през 1925 г. Изграден е собствен селскостопански пазар. През 1901 г. е открита е агентура на Българската земеделска банка, която е закрита през Първата световна война и възстановена отново през 1927 г. През 1919 г. се основава Бобошевска търговска банка АД, която към 1 януари 1929 г. има 22 акционери и внесен капитал 1 милион лева е резервен капитал 300 хиляди лева. БТБ АД се занимава освен с кредитни и влогови операции и с търговия: има собствена тухларна и склад за дървен материал. През 1927 г. е основана и Бобошевската популярна банка. Към 1 септември 1929 г. тя има 158 члена със 193,6 хиляди лева внесен дялов капитал и 16,132 хиляди лева други фондове. През 1933 г. Бобошевската популярна банка открива винарска кооперативна изба с инвентар за 450 хиляди лева. През 1930 г. е издигната нова училищна сграда – на 2 етажа с 15 учебни стаи, кабинети и салон, с обширен заграден двор.

Селото е водоснабдено през 1929 г. и електрифицирано през 1934 г.

След 1944 г. са създадени кредитна кооперация „Зелен бор" (1946 г.), ТКЗС (1947 г.), което от 1979 г. е в състава на АПК „Септемврийци" с основни отрасли тютюнопроизводство, овощарство (череши) и лозарство. Изградени са оранжерии. Известна е Бобошевската винарска изба. Промишлеността е застъпена от завод за фуражни смески и шивашки цех. Учредени са физкултурно и туристическо дружества. Изграден е спортен комплекс със закрита спортна зала, стадион, физкултурен интернат за деца. В центъра е построен културен дом. От 1981 г. Бобошево е град.

В началото на 21 век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението е силно намаляло. Перспективите за развитие на селото са свързани с лозарството, овощарството и винопроизводството и развитието на културен и църковен туризъм.

Известни личности

Димитър Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстю Лазаров Архимандрит Йоан (Сотир Страшников), игумен на Правешкия манастир Архимандрит Калистрат , игумен на Рилския манастир Георги Веселинов - Зограф (1843 – 19 септември 1886), възрожденски художник и общественик, народен представител във II и III обикновено народно събрание Захари Бобошевски (1844 – 30 декември 1927), възрожденски учител и общественик Иван Кепов (1870 – 1938), български историк Иван Лепичев , треньор по баскетбол, трикратен шампион на България при жените Стефан Волев , лекар и писател Коста Веселинов (1908 – 1942), български комунист и деец на ВМРО (обединена)

Празници и събития

От 1956 г. ежегодно всяка първа неделя на месец ноември в Бобошево се провежда мотокрос .

От 1985 г. ежегодно през месец януари в Бобошево се провежда Празник на виното – „Винария“, на който местни производители представят своите вина.