Дупница

Област: Кюстендил

Население: 33 705 души (15 март 2024 г.) 1043 души/km²

Площ: 32,321 km²

Надморска височина: 535 m

Пощ. код: 2600

Тел. код: 0701

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 68789

Описание

География

Град Дупница се намира в средната част на Дупнишката котловина , в северозападното подножие на планината Рила , на изток от Конявска планина и на юг от Верила . Административен център е на община Дупница. През 90-те години общините Сапарева баня , Рила , Кочериново , Бобошево , и Бобов дол се отделят от община Дупница като нови общини. В тях се намират Рилският манастир , Паничище , Седемте рилски езера , „Гейзера“ (в Сапарева баня) – най-топъл в Европа, и много могили. През града преминават реките Джерман , Бистрица , Отовица – Саморанска река и Джубрена , а градът е разположен в долината на р. Джерман .

Линията на транспортен коридор 4, европейски път E79 , второкласен път 62 и ЖП линията, които свързват Атина и Истанбул със София и Букурещ , Тирана и Скопие , както и с най-различни български и световни дестинации. Дупница се намира близо по автомобилен път до границата с Македония – на 50 km, със Сърбия – на 65 km, с Гърция – на 115 km, с Косово – на 150 km, с Румъния – на 260 km (през моста Нова Европа ) и с Турция – на 325 km. Дупница е на около 50 km от българската столица София , от големите градове най-близо е на 28 km от Благоевград , на по 35 km е от Кюстендил , Самоков и Перник , на около 170 km от втория по големина български град – Пловдив , на приблизително същото разстояние от столицата на Северна Македония – Скопие и на около 235 km от втория по големина гръцки град – Солун . Наблизо са зимните курортни Паничище (20 километра), Боровец (45 километра) и Банско (90 km).

История

Наблизо се е намирал тракийският град Болбабрия , според намерен надпис в местността „Царичина“ край Палатово (Dιὶ Ζβελσούρδῳ τῷ κυρίῳ Βολβαβρίηνοι κωμῆται ἀνέθηκαν „На господаря Зевс Звелсурд болбабрийските селяни посветиха“) и вероятно селище Секине от надпис в околността „секиненос“. В града и околностите има средновековни църкви, следи от тракийска култура, некрополи ( могили ), стара часовникова кула, останки от римска гробница и средновековна крепост.

Селища на територията на Дупница съществуват от времето на късната каменна епоха и античността . В околностите на града се намира тракийският град Германея . Македонците, а по-късно и римляните, завладяват региона, в близост до Германея минава и важният търговски и военен древноримски път Виа Милитарис .

Археологическите проучвания показват, че около днешното положение на градската градина и часовниковата кула е била изградена ранновизантийска крепост от V – VI век и просъществувала до XII век, по сведения от легенди по-късно там се издига Дупнишката крепост, разрушена от турския пълководец Лала Шахин . В миналото съществува мост, който започва от Драгойната крепост (в местността Кръсто) и завършва от другата страна на река Джерман в планината (близо до ловния дом). Местността Разметаница е близо до града, където според Йоан Скилица и съвременни изследователи цар Самуил убива брат си Арон .

През Средновековието е в първото и второто български царства, във Византия и за кратко в Душановото Сръбско царство . След падането на Велбъждското деспотство Дупница е в Османска империя . Очертава се като важна спирка по пътя от Константинопол за Западна Европа и поради това много пътешественици описват града между XIV – XVIII век. В близост е и духовната обител Рилски манастир , която става основен културен център за югозападните български земи. Според свидетелства на американски мисионери, посетили града през 1859 г., той има 10 000 жители, като 6 000 са българи, останалите са турци и малко евреи.

След Освобождението на България през 1878 г. и последвалия Берлински конгрес от 1879 г. Дупница попада в границите на Княжество България . В града се съсредоточават множество българи-бежанци от Македония , през 1895 г. се създава Македонското дружество „Единство“ , а Гоце Делчев създава граничен пункт на ВМОРО . През 1902 г. 600 жени и деца бягат в града от Македония заради нападения от турската армия.

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Прогресивнолибералната партия .

През 1904 г. в града е дислоциран щабът на Седма Рилска дивизия , построената военна болница е сред най-старите в България . При избухването на Балканската война през 1912 г. осемдесет души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение , като дупнишкият отряд е именуван Седма пехотна рилска дивизия .

След края на Първата световна война изборите за кмет на Дупница се печелят от БРСДП (т.с.) и Коста Петров . Те създават Дупнишката комуна , която просъществува 842 дни, построени са временни жилища за бежанци от Македония, продадени са 150 парцела за жилища на бедни семейства от общинския фонд, разкрит е пансион за хранене на деца на загинали родители в Балканската и в Първата световна война, направени са и постъпки за електрификация на града. На 21 февруари 1923 г. кметът е убит от Харалампи Златанов , член на ВМРО . Настъпва криза в градската управа и до Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. градът се управлява предимно от назначаван Временен управителен съвет . В това време Дупница става център на тютюнопроизводството и минното дело в района. През 1935 г. в Дупница се открива първият ВУЗ – Институт за прогимназиални учители по всички специалности, по инициатива на ген. Тодор Радев .

По време на Втората световна война , над 4000 евреи от окупираните гръцки и югославски територии са пратени в концентрационен лагер в Дупница през март 1943 г., които след 10 дни са преместени в град Лом . Дупница е бомбардирана от съюзниците . На 4 януари 1944 г. 108 американски Б-17 трябва да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. 40 бомбардировачи хвърлят 150 бомби над Дупница. Разрушени са 40 сгради. През 1952 г. по инициатива на акад. Тодор Самодумов е открит дом за деца и юноши без родители.

Известни личности

Александър Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Радев – Пашата Александър Дренски , лекоатлет в българския национален отбор по лека атлетика, шампион и първенец от международни турнири Анна Малешевска (1884 – 1941), българска учителка и деец на ВМОРО Алцек Мишев (р. 1940), художник Арон Аронов (р. 1937), оперетен артист Асен Чолаков (1898 – 1923), деец на ВМРО Васил Акьов (1924 – 1989), киносценарист Василий Манов (19 век – 1947), земевладелец, един от големите търговци на тютюн в България с кантори в Александрия , Солун , София и Виена , ветеран от превземането на Одрин , ктитор на църкви и манастири, дарител за прокопаването на бомбоубежищата в стария център. Васил Ранков (1869 – 1942), български географ Васил Демиревски (Жельо Демиревски) (1914 – 1944), активист на БКП Васил Джигорлиски, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков Васил Расолков (1841 – 1923), български посветен деец Венцислав Мутафчийски , български военен лекар и професор, началник на ВМА от 2017 г. Виолета Якова (1923 – 1944), българска антифашистка партизанка Воин Войнов (р. 1959) – режисьор-хореограф, организатор на Югозападен международен фолклорен фестивал „Мир на Балканите“, почетен гражданин на гр. Дупница Георги Икономов (1822 – 1865/7), български просветен деец Георги Китов (1943 – 2008), археолог Георги Наджаков (1896 – 1981), ректор на СУ „Св. Кл. Охридски“ (1945 – 1952 г., физик – „бащата“ на ксерокса, академик Димитър Икономов (1887 – 1945), български адвокат, общественик и политик, народен представител в XXV обикновено народно събрание , защитник на евреите, осъден на смърт от т.нар. Народен съд и екзекутиран Диман Панчев , оперен певец Димитър Бисеров (1840 – 1886), български просветен деец и книжовник, сподвижник на Васил Левски, на когото съдейства за основаване на местния революционен комитет, по негова инициатива са разкрити девически паралелки в класните училища в Дупница Димитър Киров (писател) , поет, журналист и общественик (1935 – 2005) Димитър Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Андреев и на Иван Наумов Алябака Евгени Стойчев (р. 1955), български дипломат Елица Василева волейболистка, капитан на нац. отбор Жак Асеов (20 век), милионер, тютюнев производител Димитър Янакиев , спасител на самарското знаме Иван Божилов (1940 – 2016), историк, професор Ив. Кленовски, български учител в Ресен между декември 1876 – февруари 1879 г. Илия Христов Димитров, учител в Горна Джумая през 1870-те Иван Тренев (1931 – 2024), поет Катерина Ставракиева , народна певица, живяла в годините около Освобождението Катя от дует „Ритон“ , певица Константин Косев (1937 – 2020), историк и политик, академик Коста Мухчината , български революционер Лео Конфорти , актьор Леа Иванова (1923 – 1986), певица Любомир Дяковски (р. 1951) , оперен певец, баща на Людмила Дяковска Любомир Милчев (Денди), писател Мария Андонова – Занкова (1946 – 2010), актриса Надежда Карастоянова (р. 1984), българска археоложка, специализирала в археозоологията, планински водач Невена Коканова (1938 – 2000), актриса Неофит Трайков, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков Никола Дренски (1898 – 1944), български полковник Николай Иванов (артист) (1943 – 2023), български артист Никола Лазаров (1880 – 1900), български революционер от ВМОРО Никола Коларов (1902 – 1961), български общественик, юрист и революционер Париз Паризов (р. 1953), професор по социални дейности и кинезитерапия Пламен Орешарски , Министър-председател на България (2013 – 2014) Рахамин Шекерджийски , химик Сашка Васева (р. 1966), попфолк певица Свети Иван Рилски , средновековен български светец Стефан Тодоров (Станке Димитров – Марек) (1889 – 1944), активист на БКП Тодор Радев (1887 – 1957), български военен деец и политик, главен инспектор на артилерията в българската армия Трендафил Марулевски (1919 – 2009), български анархист Ферарио Спасов (р. 1962), футболист, треньор Христаки Павлович (1804 – 1848), възрожденец, просветен деец Христо Дюкмеджиев (1847 – 1905), кмет на гр. Пловдив Христо Крантов , български просветен деец Христо Тодоров (1814 – 1888), български просветен деец Христо х. Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Радев – Пашата Цветан Соколов (р. 1989), български волейболист, национал

Владимир Янев (1889 – ?), 3 рота на Кюстендилската дружина Иван Костов (1859/1860 – 1913), 3 рота на 7 кумановска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 6 юли 1913 г. Иван Николов (1872 – ?), 3 рота на Кюстендилската дружина Михаил Христов (Михал, 1887/1888 – ?), 1 рота на 7 кумановска дружина, носител на орден „ За храброст “ IV степен Никола Ив. Арапчев, ковач, IV отделение, 28-годишен, Сярска чета Никола Младеов (1879/1880 – ?), родом от Градево , жител на Дубница, 2 и 3 рота на 7 кумановска дружина П. П. Андреев, 39-годишен, четата на Дончо Златков Станиш Иванов (1891 – ?), родом от Градец , жител на Дубница, 3 рота на Кюстендилската дружина, 2 рота на 7 кумановска дружина Тодор Н. Китанов (1887/1888 – ?), 2 рота на 7 кумановска дружина

Георги Веселинов - Зограф (1843 – 1886), български иконописец и общественик Димитър Икономов (1828 – 1912), български свещеник, просветен деец и революционер Димко Хаджииванов (ок. 1813 – 1906), български възрожденски общественик Дончо Златков (1865 – 1918), български революционер Захари Бобошевски (1844 – 1927), български просветен деец и общественик Иванчо Поройлията (1848 – 1896), български хайдутин и революционер Кочо Лютата (1836 – 1918), български хайдутин и революционер Методи Димов (1938 – 2004), български писател и общественик Никола Малешевски (1850 – 1945), български революционер Никола Падарев (1842 – ?), български просветен деец Спас Харизанов (ок. 1840 – ок. 1900), български просветен деец, общественик, съдия Страшимир Кринчев (1884 – 1913), български писател, литературен и театрален критик Тодор Тетимов (1850 – 1925), български хайдутин и революционер Любомир Любенов , финансист

Георги Тодоров , дългогодишен командир на Седма пехотна Рилска дивизия базирана в Дупница, под чието ръководство и командване освобождава Вардарска , Пиринска и Егейска Македония от османска власт през 1912 г., командващ Втора армия (1914 – 1917 г.), заместник главнокомандващ действащата армия на царство България (1917 – 1918 г.), първият „Почетен гражданин на Дупница-1932 г.“ д Димитър Димов (1909 – 1966), писател, живее в града в началото на 20 век Димитър Нейков (1884 – 1949), политически и държавен деец. Димо Хаджидимов (1875 – 1924), български революционер и политически деец, журналист, активист на ВМОРО , НФП (българска секция) и БКП . Иван Хаджийски (1955 – ), български историк, краевед Константа Тимчева , лекар, известен онколог Яне Сандански (1872 – 1915), български революционер, живял в Дупница за дълъг период от време.

Празници и събития

Югозападен международен фолклорен фестивал „Мир на Балканите“