Античен и средновековен град Пауталия-Велбъжд - Кюстендил

Археологическите проучвания в Кюстендил, започнали още през 1906 година, разкриват неговото хилядолетно наследство. Под името Пауталия, а по-късно и като Улпиа Пауталия, градът е споменат за първи път през 13 година. Той се е намирал в сърцето на днешния град, като бил укрепен със здрави крепостни стени. Благодарение на своите топли извори и приятен климат, Пауталия се превърнала в важно светилище на бога Асклепий. В негова чест тук бил изграден един от най-внушителните лечебни центрове в Римската империя, известен като Асклепион, втори по големина само на този в Епидавър. Част от него вероятно са римските терми, построени през II-III век, които са втори по размер в днешните български земи след тези в Одесос. На хълма Хисарлъка, който се издига на 0.71 км югоизточно от Кюстендил, се е намирала крепост, построена в края на IV или началото на V век. Преукрепвана през VI век, тя съществува през Първата и Втората българска държава, докато не е разрушена от османците през XV век. През късната античност, между IV и VI век, Пауталия разполагала и с втора крепост на същия хълм. Благоприятните условия я превърнали в един от най-процъфтяващите градове по онова време. Името Пауталия се споменава за последен път през 553 година, след което в историческите извори се появява името Велбъжд. Ядрото на античния град е обявено за Национален архитектурен и археологически резерват "Пауталия – Велбъжд". Проучванията разкриват обекти от различни епохи, започвайки от каменно-медната до късното средновековие. Сред най-значимите обекти в резервата са Хисарлъка, Килийно училище, Партиен дом, Младежки дом, Източна порта, Художествена галерия, Читалище и Дервиш баня. Разкрити са и консервирани за показ важни архитектурни комплекси от римската и ранновизантийската епоха, като Градските терми, Югоизточната кула и Източната порта.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви