Църква "Успение Богородично" - Карлуково

Манастирът „Успение Богородично“, който съществува и до днес, се намира в близост до село Карлуково, само на осем километра от град Луковит, в района на Искърското дефиле. Историците смятат, че на това място в миналото са съществували тракийски и римски светилища. През периода на Второто българско царство манастирът е бил известен като „Викторова лъка“, но след множество разрушения около него се формирали скални манастири, разположени в радиус от два километра един от друг, от двете страни на река Искър. Обектът бил разрушен по време на османското нашествие и останал в руини цели векове. Възстановен едва в края на XVI век, вероятно по време на насилствените помохамеданчвания на павликяни в региона, той отново бил разорен от поробителите. Карлуковският манастир оживява отново чак през първата половина на XVII век. Този възход е документиран от известния резбар даскал Урош, който през 1735 година изработва големия дърворезбен иконостас на църквата. По-късно, през 1834 година, след очередното опустошение, манастирът е възстановен с финансовата подкрепа на родолюбивия пловдивски чорбаджия Стоян Чалъков, притежавал имоти в тази област. През 1877 година, по време на Руско-турската освободителна война, отстъпващите турски войски разрушават манастира за последен път. В притвора на църквата са изписани предимно сцени от Богородичния акатист и творбите на Йоан Златоуст. Сравнението на стенописите в наоса с тези в преддверието показва ясно разлика в стила, цветовата палитра и моделирането на лицата. Това подсказва, че изписването на черквата е дело на поне двама майстори-зографи. За съжаление, те не са оставили писмени сведения нито за себе си, нито за своето художествено образование. Освен стенописите, в манастирската църква се е намирал и внушителен брой икони, считани за забележителни образци на иконописното изкуство. Малките иконостасни икони, поставени в кръгли медальони, са привличали внимание с реалистичността и живостта на портретите. Особено ценни са големите икони от иконостаса, някои от които са творение на самоковския художник Димитър Христов Зограф (1769–1860).

Категории / Тагове

Информация

Отзиви