Народно читалище Въло Радев 1923 - Лесидрен

През 1923 година учителят Стоян Вътов Шаферски, високо образован и интелигентен, призовава будните жители на Лесидрен да създадат читалище. Под неговата идея се събират още 42 души от селото, различни по професия и обществен статут, но вдъхновени от общата стремеж към духовност. Чрез демократично гласуване учредителите избират името „Възраждане” за новата институция. Първоначално читалището няма собствена сграда и се помещава в наети магазини, а по-късно – в общинската сграда и училището. През 1962 г., с всеобщата подкрепа и дарения на местните жители, се изгражда сегашният читалищен комплекс, включващ библиотека, киносалон, стаи за репетиции, гримьорни и административни помещения. Впоследствие са добавени модерна компютърна зала чрез програмата „Глоб@лни библиотеки”, както и музейни експозиционни пространства. В тази сграда се развива оживен културен живот. Постоянно се поддържа етнографска колекция, създадена с помощта на музейни специалисти. След ремонт са осигурени допълнителни помещения, които позволяват оформянето на три отделни зали: за етнографски материали, за архивни документи от историята на читалището и за изложба на произведения на художни, родени в Лесидрен. Част от експозицията са и паната, посветени на режисьора Въло Радев и неговото филмово творчество. Днес читалищната сграда носи неговото име. Въло Радев е роден на 1 януари 1923 г. в село Лесидрен, Ловешко. Завършва Смесена гимназия „Цар Борис III“ в Ловеч през 1942 г. Служи в Българската армия от 1942 до 1943 г. и завършва Школата за запасни офицери. Участва във войната срещу Германия като адютант на помощник-командира на X пехотен полк на Първа българска армия. На 31 март 1945 г. е ранен. За службата си е награден с орден „За бойна заслуга“. Следва операторско майсторство във Висшия държавен институт за кино в Москва при Борис Волчек, но в крайна сметка завършва режисура във Френския Институт за Кино в Париж. След завръщането си в България работи първо като кинооператор, като снима два документални и три игрални филма. Започва да се занимава с режисура в края на 50-те и началото на 60-те години. От 1963 г. е кинорежисьор, а на 9 ноември 1964 г. се състои премиерата на първия му филм – „Крадецът на праскови“. Работи в Българска кинематография от 1953 до 1990 г. Като оператор, сценарист и режисьор участва в създаването на 14 български филма, сред които „Крадецът на праскови“, „Цар и генерал“, „Осъдени души“ и „Адаптация“ – неговият дебют в телевизията. Неговите филми гледат милиони зрители. Филмът „Крадецът на праскови“ е включен в „Златния каталог“ на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. Преди това е оператор на филма „Тютюн“ с режисьор Никола Корабов. Носител е на званията Заслужил артист (1967) и Народен артист (1980). Художествен ръководител е на изложбата „Панорама на българската култура“ през 1982 г. Членува в Съюза на българските филмови дейци и в неговия управителен съвет от 1970 г. Доцент във ВИТИЗ от 1980 г. Умира на 28 март 2001 г.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви