Луковит
Област: Ловеч
Население: 9205 души (15 март 2024 г.) 103 души/km²
Площ: 89,115 km²
Надморска височина: 171 m
Пощ. код: 5770
Тел. код: 06975
МПС код: ОВ
ЕКАТТЕ: 44327
Описание
География
Луковит е разположен на двата бряга на река Златна Панега . Цялата община Луковит се намира в преходен район между Дунавската равнина и Предбалкан . През територията ѝ минават три реки: река Искър , река Вит и река Златна Панега .
Климатът е смекчен умереноконтинентален , липсват екстремните летни горещини и зимни студове, които са характерни за рязко изразения умереноконтинентален климат на Дунавската равнина. В резултат на тези и други фактори почвите на територията на общината се характеризират с голямо разнообразие.
В околностите на град Луковит има много красив каньон на р. Златна Панега, местността „ Котлен “, уникални скални образувания „Куклите“ в Карлуковското карстово плато . Природни забележителности: циркусът „Котлен“, каменопад „Дайма“, лагуната с кръглото тресавище.
Скитове в пазвите в каньона: Иглуто, Ларгото, Тепавицата, Лонгоза, Рилско място, Лозето. Скален скит с параклиси пред входовете на естествените пещери, използвани за убежище на монаси отшелници („Глигора“ и „Св. Марина“). Пещера Панежка Темната дупка с поток изворна вода, забулена в догадки и неизследвана. Скални фигури и циркуса в Котлен: Корабът Радецки, Носът, Делвата, Резето и др., както и скална шахта Въртопа.
Проучени са общо 240 пещери. От тях 6 – феноменът „ Проходна “, „Безименна 22“ (Контрабасът), „Задъненка“ и др., както и двата скални феномена – „Струпанец“ и „Провъртеника“ – са обявени за природни забележителности. Пещерите са обект на изследване на Българската федерация по спелеология и Световната спелеоложка общност , която избира района за еталон в международната научноизследователска програма за сравнение на карстовите райони в света „ PIGEK “. Някои от пещерите са уникални паметници на човешката култура от палеолита до XIV век .
В близост до Луковит се намира първият в България Геопарк „Искър-Панега“ , създаден по програма ФАР на ЕС . Той се състои от два микрорайона – Карлуковски карстов комплекс и Крайпътен ландшафтен парк „Панега“. С подкрепата на Българската академия на науките и Българската асоциация за селски и екологичен туризъм геопаркът е създаден като устойчив туристически продукт от геоложки, геоморфоложки или палеонтоложки обекти с естетическа и културно-историческа стойност. Разположен е непосредствено до главен път Е-83 София - Плевен - Русе , като на входа му има безплатен паркинг с туристически информационен център.
Геопаркът включва:
Красив каньон на река Златна Панега с уникалните скални образувания „Куклите“; Пещерата „ Проходна “, достъпна и за разходки на неподготвени туристи и впечатляваща с величието на „окната“, известни като „Очите на Бога“. Скалните образувания и пещерите са използвани като естествен декор при заснемането на наши и чужди кинопродукции – филмите „Време разделно“, „Борис I“, „Аспарух“ и др.; Беседки, заслони с осигурени безплатни дърва за барбекю.; Национален пещерен дом „Петър Трантеев“ – с. Карлуково , който е включен в 100-те национални туристически обекта и притежава печат за подпечатване на туристически книжки; В геопарка са налице прекрасни условия за организиране на перфектен тийм-билдинг сред природата, включващ бънджи скокове от северния вход на „Проходна“ и алпийско спускане от „очите“ на пещерата, рафтинг и разходка с лодка по река Златна Панега, тийм-билдинг програми на открито, планинско колоездене, пейнтбол, оф-роуд и скално катерене.
История
Най-ранните следи от човешки живот на територията на община Луковит датират от преди 2 – 3 хиляди години преди новата ера. Траки , римляни и българи са живели по тези земи, като доказателства са откритите гривни и бронзови брадвички, монети, парчета от глинени съдове, накити, части от каменни колони, ръчни мелници и др. В околностите на града е открито през 1953 г. Луковитското тракийско сребърно съкровище , датирано от средата до втората половина на IV век пр.н.е.
От османски регистри от XV век, които се съхраняват в Народната библиотека в София, става известно, че още около 1430 година, а вероятно и по време на Втората българска държава , съществува село Гюрне Лукович ( Горни Луковит ) влизащо в каза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница ). В друг регистър от 1495 г. се споменава, че селото, наброяващо 47 къщи, е влизало във вилаета Неделичко заедно с Карлуково – 39 къщи, Долни Луковит – 44 къщи и др.
Според османските архиви, през 1516 г. в Луковит започва да се разпространява исляма . Според изследователя на помаците Васил Миков, Луковит не е бил напълно ислямизиран, тъй като има данни, че през 1860 г. в населеното място е имало 250 помашки и 260 християнски къщи. След Освобождението почти всички помаци се изселват. От този период датира и известната народна песен „ Луковитски моми “. Към 1893 година в селото живеят 133 помаци.
През 1889/1890 г. Плевенски окръг се дели на две околии: Плевенска, с 25 общини и 49 села, и Луковитска, с 16 общини и 23 села. През 1898 г. Луковит става град с всички околийски служби: околийско управление и съдилище, околийска болница, данъчно управление, първото училище „Инж. Г. Ив. Вълков“, построено през 1898 г., прогимназия и гимназия, народно читалище.
По време на бомбадировките на София през 1943 г. в сградата на гимназията е евакуирана Александровската болница .
В Луковит е построена една от първите ВЕЦ в България.
Известни личности
Братан Ценов (р. 1964), борец Боби Шоу (р. 1963), илюзионист Иван Кръстев (р. 1965), политолог Надежда Сейкова (р. 1931), актриса и режисьор Георг Спартански (р. 1963), кмет на Плевен (2015 – ) Иван Вълев (1928 – 2010), диригент на Северняшки ансамбъл „Иван Вълев“
Иван Антонов (1882 – 1928), революционер и духовник
Димитър Талев (1898 – 1966), писател, интерниран в града през 1948 – 1958
Празници и събития
Празник на града е Гергьовден, тъй като Свети Георги Победоносец, който е покровителят на местния храм, е и покровител на Луковит . През 2015 г. по предложение на проф. Игнат Игнатов и под егидата на областния управител д-р Мадлена Бояджиева Ловешка област е обявена за Световна зона на планинската вода. През 2015 година се създава ежегоден Национален събор на млякото в Луковит - „Млечният път на България през вековете"