Тетевен

Област: Ловеч

Население: 8790 души (15 март 2024 г.) 79,3 души/km²

Площ: 110,788 km²

Надморска височина: 412 m

Пощ. код: 5700

Тел. код: 0678

МПС код: ОВ

ЕКАТТЕ: 72343

Описание

География

Тетевен се намира в планински район, в долината на река Вит , между две части на Стара планина – Златишко-Тетевенската и Васильовската планина . Обграден е от върховете Петрахиля , Трескавец , Острич и Червен. Градът се намира на 70 km от областния център Ловеч , на 60 km от Троян , на 111 km от столицата София , на 238 km от Пловдив , на 362 km от Варна и на 355 km от Бургас .

Надморската височина на територията на Тетевен и околията варира от 340 до 2100 метра, а в центъра е 415 м. Климатът е умерено-континентален със сравнително мека зима и прохладно лято.

Териториалната площ на община Тетевен възлиза на около 697 km², което представлява 16,86% от територията на област Ловеч .

История

Тетевенският край е бил населен още от най-древни времена, а първите предметни доказателства за това датират ранножелязната епоха . На връх Трескавец (1051 м н.в.) е намерена керамика от тази епоха, от XII – XI век пр. Хр. или преди 3200 г. Изследването е направено през 2008 г. със съдействието на Община Тетевен от проф. Иван Иванов и доц. Лилко Доспатлиев. Едни от първите обитатели на местността са траките от племето серди . За пръв път името Тетевен се споменава в открит писмен материал от 1421 година. Смята се, че името произлиза от Тетьовия род , заселил се по тези земи и основал града (който в по-ранни писмени материали се среща под името Тетювен или Тетювене ). Според други мнения името на града произлиза от думата „тетива“ , тъй като градът е опънат като тетива на лък по протежението на река Вит. През XVI – XVII век Тетевен е в разцвета си, жителите се множат, а търговията процъфтява. В града се развиват 27 вида занаяти , а тетевенските търговци кръстосват Европа и Азия . Градът носел прозвището „Алтън Тетевен“ (Златният Тетевен).

През 1801 г. Тетевен е нападнат от кърджалии и почти напълно опустошен и изпепелен. От 3000 къщи в града остават само четири. Градът успява да се издигне от руините и през 50 – 60-те години на XIX век е един от занаятчийските центрове на България. През този период се развиват следните занаяти – абаджийство , кожухарство , резбарство . Градът е притежавал статут на вакъфско селище . През 1871 г. Васил Левски основава в близкото до Тетевен село Гложене един от най-многочислените частни революционни комитети, а след това основава комитет и в Тетевен. След обира при Арабаконак , който е по инициатива на членове на Тетевенския и Етрополския комитет, след предателството и показанията на много от тях Тетевенският и другите комитети от региона са разгромени; мнозина са арестувани и изпратени в Диарбекир . Много тетевенци се включват в различни чети в борбата за освобождение и в Опълчението през Руско-турската война .

След погрома на Априлското въстание през 1876 г. българина Въльо Стоилов Мечката от Тетевен, предава апостола Георги Бенковски, отец Кирил, Захари Стоянов и Стефо Далматинеца на турците. Според предварително уговорения с турците план Въльо е превел бунтовниците по специално построеното за целта мостче в местността Костина, близо до село Рибарица, Тетевенско. Легендарният войвода Георги Бенковски е застрелян на място, отец Кирил е ранен и заловен. Захари Стоянов се спасява по чудо като скача в реката и течението го отнася.

Известен е цитатът на патриарха на българската литература Иван Вазов – „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец за майка България“.

Празници и събития

Есенен панаир Празник на Северняшката песен (май) Празникът на град Тетевен се отбелязва на 1 ноември – деня на освобождението на града от Османско владичество през 1877 г. Дни на планинската вода, проф. Игнат Игнатов, Община Тетевен, 11 юни