Угърчин
Област: Ловеч
Население: 2658 души (15 март 2024 г.) 19,7 души/km²
Площ: 134,806 km²
Надморска височина: 297 m
Пощ. код: 5580
Тел. код: 06931
МПС код: ОВ
ЕКАТТЕ: 75054
Описание
География
Град Угърчин е разположен на 330 м надморска височина в северните части на Предбалкана по р. Каменица и многобройните и малки притоци, като Лепетура, Света, Грешки дол и други. Намира се на 33 км западно от Ловеч и 28 км източно от Луковит . Разположен е в котловина, обградена с невисоки хълмове: от юг Иван дял , от изток – Високата могила ( Чукара ), от север – Бели камък , Средно бърдо и Забити камък , от запад – Голи рът и Чуката .
Площта на града е 1863 дка, а на землището – 135 206 дка. Жилищният му фонд се състои от 1880 къщи, 1639 домакинства, с население 4232 души (по данни от 1985 г.) Граничи със землищата на селата: на север – Катунец , Орляне , Каленик , Радювене , на изток – Микре , на юг – Сопот и Славщица , на запад – Торос , Дерманци , на северозапад – Ъглен и Драгана .
През землището протича от юг на север р. Каменица , като го разделя на 2 половини – източна и западна. Нейните притоци са Лепетура и Света.
Землището на Угърчин има полубалкански характер с разнообразен терен от гористи и голи хълмове, набраздени с тесни и просторни долове. Доминиращо място в него заемат ридът Иван дял , височините Курджелан , Гюлата и Сухата китка .
Северно от града и източно от р. Каменица се намира обширна мера. Тя започва от Сухи дол и стига на север до Буков дол ( Олуман ), а на североизток – до землището на с. Каленик.
Землището е бедно на водни ресурси. Река Каменица се образува от 2 източника. Единият извира от възвишението Бялка , на границата между землищата на гр. Угърчин и с. Микре , а другият (под името Батън ) – от възвишението Батън в Троянско под името Сопотска река .
История
За миналото на Угърчин и неговото землище има оскъдни сведения. Угърчин е сред най-старите селища в Ловешка област. От случайно намерените предмети, издирванията и проучванията е установено, че в землището на Угърчин с малки прекъсвания е имало живот още от дълбока древност. От разкритите единични гробни находки се вижда, че човекът е живял там още през каменно-медната епоха. Към това време се отнася бойна каменна брадвичка-чук, намерена в местността Гарван . Животът около Угърчин не е прекъсвал и през бронзовата епоха (2400 – 2200 г. пр.н.е.) В местността Варниците (Долната елия) и в близката местност Калето освен фрагменти от съдове са намерени и медни брадви с ухо, наречени Угърчински тип брадва .
В м. Даскалската родина, недалеч от Сярина пещера на височината на Йовкин връх има следи от селище. Там е имало малка могилка, след изравняването на която е намерено погребение с изгаряне на тялото, глинени съдове и бронзова халщатска фибула. Собственикът на местността прибира само фибулата, а съдовете доразчупва и захвърля. Тя е направена от обла тел, със слабо изтънена в краищата дъга, единият край на която след извивка преминава в игла, а другият – в триъгълна плоча иглодържател. Този тип фибула датира от втората половина на старата халщатска епоха .
На много места в района на Угърчин има следи от живота на траките от римската епоха. През VII в. този край е заселен от славяни . При настаняването си те заварват по-старо, романизирано или елинизирано тракийско население, от което възприели много названия на местности, долини, реки, височини, бърда и др. като запазили или отчасти видоизменили първоначалната им форма. Като стари тракийски имена може да се посочат: Лепетура, Гроздава, Морун; имена от гръцки произход: Ефорел, Маргарец, Труфек, Елегина ливада.
За първи път името Угърчин се споменава в османски документ 1485 г. Селото получава градски статут през 1968 година.
Известни личности
Рада Балевска (1903 – 1984), зоолог, професор Цвятко Благоев (1915 – 1994), музикант Пело поп Михалев (1848 – 1934), първи кмет на Угърчин от 1878 г. (общо 16 години), построил общински дом, 3 училища и църква, народен представител Радой Сираков (1861 – 1921), военен деец, генерал-майор Нешо Царевски (1921 – 1992), партизанин от Партизански отряд „Христо Кърпачев“, професор, финансист
Исая Мажовски (1852 – 1926), общественик
Празници и събития
През 2015 г. по предложение на проф. Игнат Игнатов и под егидата на областния управител д-р Мадлена Бояджиева Ловешка област е обявена за Световна зона на планинската вода.