Паметник на Макарий Мошеков - с. Черни осъм

Минко Иванов Мошеков е светското име на Макарий. Той се ражда през 1831 година в махала Усойна, село Черни Осъм. Става послушник в манастира, където завършва килийно училище. Още в младостта си се проявява като енергичен и любопитен, спечелвайки симпатиите и уважението на монасите. Когато избухва революционният подем, той вече е възрастен човек и с голям интерес следял живота на българските емигранти в Румъния, както и решенията на Букурещкия централен революционен комитет. През есента на 1871 година Левски създава революционен комитет в Троян, а Макарий е избран за негов подпредседател. Той започва активно да помага в борбата – посещава града, взима участие в срещи на заговорници, набира средства за оръжие, барут и облекло за бъдещото въстание. През януари 1872 година в игуменарницата на манастира Левски учредява революционен комитет – първият и единствен такъв, съставен от монаси в поробена България. Макарий поема с достойнство ролята на негов председател. Общата кауза сближава двамата и Апостолът оттогава става чест посетител на манастира. След неговата смърт там намират убежище Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стефан Пешев, Тома Хитров и Петър Факиров. Макарий бързо осигурява оръжие за комитета, а в махала Миленча прави тайник за барут и оръжие, откъдето се снабдяват и други комитети – Ловешки, Севлиевски, Новоселски, дори Панагюрски. По време на Априлското въстание и сраженията при Ново село, Макарий с група от 70–80 въоръжени монаси и миряни отбранява манастира от многобройни атаки на башибозук и черкези. След разкриването на Троянския и манастирския комитет същата година, Макарий е арестуван. Затворен е първо в Ловеч, после в Търново, където е жестоко измъчван. Захари Стоянов споменава в „Записките“ си: „В Търновския затвор беше игуменът на Троянския манастир хаджи Макарий – истински Христов служител. Като ме видя в такова окаяно положение, скъсан, бос и с изранени крака, даде ми своите калцуни за път, като ме благославяше да ме пази Спасителят, където и да ме водят…“. Осъден е на смърт, но впоследствие получава помилване. Връща се в манастира и продължава да работи за освобождението на България.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви