Бързия
Област: Монтана
История
Село Бързия (1796 жит.) се намира на 6 км от Берковица. Разположено е от двете страни на реката и пътя.
Според преданията в по-далечно време селото е било в м. Белата вода и се е наричало Горна Клисура. После се преместило в м. Караула. По-късно селото се установява на днешното място, под името Дервент. Така е и засвидетелствано в турски документи. След Освобождението се нарича Клисура, а от 1950 г. носи името на реката Бързия .
От Средновековието (вероятно XVI в.) е църквата „Св. Николай Чудотворец“, т.нар. Латинска църква, която се белее в ската над центъра на селото. Тя е еднокорабна, без прозорци, и е вкопана в скалата от южната страна. Изкачването до църквата става от площада пред общината. От площадката пред църквата с. Бързия се вижда изцяло.
През XIX в., поради нарастване на населението, наосът (салонът) на църквата е бил удължен с 6 м. Това може би е станало около 1865 г., тъй като запазеният потир носи дата 9 март 1866 г.
Църквата е преправяна и през ХХ в. Стенописите са от 1870 г. и са дело на неизвестен и неопитен зограф. Царските двери и кръжилото над тях са с ажурна резба и са изработени през втората половина на XIX в. Иконите са по-късни. През 2003 г. е осветен нов иконостас, дело на проф. Кънчо Цанев и неговия син доц. Роберт Цанев .
През 1922 година в Клисура е основана Трудова горска производителна кооперация „Петрохански проход“. Към 1935 г. тя има 60 члена.
На 24 септември 1923 г. комунистите и членовете на БЗНС въстават и се отправят към Петрохан .
Днес с. Бързия се е проточило на километри по течението на реката и Софийското шосе. В центъра са сградите на кметството, читалището, много магазини и капанчета. Тук е и паметникът на загиналите през войните петдесет и седем души, увенчан с грамаден лъв.
Според преданията в по-далечно време селото е било в м. Белата вода и се е наричало Горна Клисура. После се преместило в м. Караула. По-късно селото се установява на днешното място, под името Дервент. Така е и засвидетелствано в турски документи. След Освобождението се нарича Клисура, а от 1950 г. носи името на реката Бързия .
От Средновековието (вероятно XVI в.) е църквата „Св. Николай Чудотворец“, т.нар. Латинска църква, която се белее в ската над центъра на селото. Тя е еднокорабна, без прозорци, и е вкопана в скалата от южната страна. Изкачването до църквата става от площада пред общината. От площадката пред църквата с. Бързия се вижда изцяло.
През XIX в., поради нарастване на населението, наосът (салонът) на църквата е бил удължен с 6 м. Това може би е станало около 1865 г., тъй като запазеният потир носи дата 9 март 1866 г.
Църквата е преправяна и през ХХ в. Стенописите са от 1870 г. и са дело на неизвестен и неопитен зограф. Царските двери и кръжилото над тях са с ажурна резба и са изработени през втората половина на XIX в. Иконите са по-късни. През 2003 г. е осветен нов иконостас, дело на проф. Кънчо Цанев и неговия син доц. Роберт Цанев .
През 1922 година в Клисура е основана Трудова горска производителна кооперация „Петрохански проход“. Към 1935 г. тя има 60 члена.
На 24 септември 1923 г. комунистите и членовете на БЗНС въстават и се отправят към Петрохан .
Днес с. Бързия се е проточило на километри по течението на реката и Софийското шосе. В центъра са сградите на кметството, читалището, много магазини и капанчета. Тук е и паметникът на загиналите през войните петдесет и седем души, увенчан с грамаден лъв.
География
Село Бързия се намира в планински район.
Събития
Пазарен ден: четвъртък.
Събор: последната неделя от август.
Събор: последната неделя от август.
Категории / Тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
