Антична крепост "Кастра ад Монтанезиум" край град Монтана

В северозападната част на град Монтана, на хълма Калето, се издига крепостта Кастра ад Монтанезиум. Този хълм е бил обект на многобройни археологически изследвания, които предоставят ценни данни за миналото на града. Името Монтана идва от римския термин Монс, означаващ планина, но корените на селището са много по-стари – от праисторически времена. Най-ранните жители на хълма са се заселили още през каменно-медната епоха, когато хората започнали да се установяват трайно, преминавайки от лов и събирачество към земеделие и постоянни жилища. Богатите почви и естествената защита на мястото привлекли древните обитатели, което се потвърждава от археологическите находки. По-късно районът бил заселен от траки, а конкретно от племето трибали, които живели там до първи век пр.н.е. Те изградили крепост с масивни каменни стени, над една метър дебелина, с цел отбрана. Римляните пристигнали в края на първи век от новата ера, привлечени от находищата на руда и злато край река Огоста. Те превзели тракийското укрепление и го адаптирали за свои цели. През този период Монтана се превърнала в град и административен център на провинция Долна Мизия, с постоянни военни гарнизони. При римляните градът просперирал – били изградени пътища, развили се рудодобив, земеделие и занаяти. През трети век градът пострадал от готски набези. Като отговор на тази заплаха, върху основите на старата тракийска крепост, била построена Кастра ад Монтанезиум с масивни стени, казарми и базилика. В подножието на хълма, близо до голям извор, се намирало важно камено светилище, посветено на Диана и Аполон. Диана, богинята на лова, станала патрон на града и до днес е част от неговия герб. Около светилището се формирало селище с вили, но то било унищожено при готските нахлувания през четвърти век. Краят на римския град и крепостта настъпил в края на шести век, когато авари и славяни ги разрушили. Впоследствие славяните създали собствено селище, наречено Кутловица, върху руините. Една от римските казарми била превърната в езическо светилище, където вероятно се почитал Перун или Даждбог, бог на плодородието. Този обект функционирал до приемането на християнството в България през девети век.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви